ЕВРАЗИЙСКИ ЦЕНТЪР “VIA EVRASIA”
Евразийският център за магистърски, докторантски и постдокторантски изследвания [от 2012 г. до 19 юли 2017 г. – към Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”] предлага академичния анализ на историята, геополитиката и културата на Евразия, Източна Европа, Русия, Кавказ, Черноморско-Каспийския регион, Средна и Източна Азия. Центърът беше създаден по проекта “Млади учени − 2011” към Фонд “Научни изследвания”.
Екипът на “VIA EVRASIA” е съставен предимно от млади изследователи в областта на Русия−Евразия от Катедрата по Нова и съвременна история на Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а сътрудниците на евразийския център са утвърдени учени в руската и източноевропейската история, с което се опазва крехката нишка на приемствеността в историческата наука.
Евразийската тематика в съвременния свят е особено актуална, от една страна, от гледна точка на геополитиката и на международните отношения след трансформацията на Студената война в т.нар. горещи точки, от друга − като модел на културно хармонично общуване между Изтока и Запада. Русия по силата на историческия си опит − още от времето на Руската империя, от ХIХ век консолидира евразийското пространство, съчетавайки европейската култура, християнската духовност и евразийската държавност.
Оттук и естествената поява на центъра за евразийски изследвания “VIA EVRASIA”, който поставя академичните параметри на темата Русия−Евразия като баланс на политизираното й представяне в съвременното информационно пространство.
За популяризиране на евразийските изследвания на “VIA EVRASIA” със създаването на академичния център поставяме и началото на годишното периодично издание − АЛМАНАХ “VIA EVRASIA”, чийто първи брой имаме честта да посветим на паметта на професор Емил Михайлов, допринесъл със задълбочените си познания и широк хоризонт на историческо мислене за развитието на руската медиевистика в България, наш обичан и уважаван преподавател в Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Символът на сребърния орел от култовия комплекс до с. Вознесенска (Украйна) е част от красивата митология за средновековната ни история, популяризирана за първи път от проф. Станчо Ваклинов в изследването му за старобългарската култура (Формиране на старобългарската култура VI–ХI век. С., 1977, 35–38), в което той предлага хипотезата си за връзката на артефакта с кхан Аспарух.
За нас не е толкова важно на кого е принадлежал орелът, колкото евразийската траектория на пътя и на мита за орела, и на Аспарух, и на българската култура, обогатена и от европейското, и от евразийското си начало.