Защо САЩ се съгласи да пусне руската армия в Сирия? Александър Сивилов
Защо САЩ се съгласи да пусне руската армия в Сирия?
Александър Сивилов
оригинал:
В понеделник президентът Брак Обама направи едно класическо изказване пред Общото събрание на ООН. В него той показа ораторски способности и очерта насоките, към които ще се придържа Вашингтон в урегулирането на международните конфликти. Ключовото заявление беше – „грешка е да се поддържа тиранин като Башар Асад“.
Тази позиция на американската дипломация беше ясно подкрепена от френския държавен глава Франсоа Оланд и от други европейские лидери. Малко по-късно ред дойде и на изказването на руския президент Владимир Путин. Той от своя страна беше изключително критичен към всички западни държави. Държавният глава на Русия обвини САЩ и съзюзниците им, че са дестабилизирали Северна Африка и Близкия Изток. В изказването си той категорично обяви, че ще работи Асад, защото го вижда като единствената ясна алтернатива на Ислямска държава.
В края на деня последва и срещата на четири очи между президентите на САЩ и Русия.Вместо плануваните 40 минути тя продължи час и половина. Барак Обама не отговори на журналистическите въпроси, а Путин каза, че неочаквано възгледите им по ключовите проблеми са били много близки. Развитието на събитията около гражданската война в Близкия Изток вече се развиват с главоломна скорост.
В сряда 30 септември Москва обяви официално, че започва въздушна операция в Сирия. Горната камара на руския парламент – Съвета на федерацията, гласува единодушно разрешението за използването на войски извън територията на страната. За момента се предвиждат само въздушни удари с цел да бъдат спряно използването на тежка бойна техника от страна на крайните ислямисти. Очакванията са благодарение на тази поддръжка сирийската армия да успее да се справи самостоятелно с противниците си. В същото време Москва не дава гаранции, че няма да използва авиацията си и срещу опозиционните сили, които са подкрепяни от Вашингтон. Часове по-късно военният министър Сергей Шойгу официално обяви, че руската авиация е започнала да действа.
На този фон американското посолство в Русия изнесе информацията, че двете страни активно обменят военни данни, за да не се стигне до неразбирателство. Освен това прессекретаря на дипломатическото представителство каза, че интересите на Москва и Вашингтон съвпадат в борбата срещу терористичните групировки. Към тази картина трябва да добавим и интервюто на държавния секретар Джон Кери за CNN във вторник. В него той заяви, че оттеглянето на Башар Асад трябва да стане постепенно и да се търси направляван политически преход. Според американския първи дипломат намесата на Русия в конфликта е възможност за външната политика на САЩ. Той обясни, че решаване на проблема в страната не може да има без участието на сунитската част от населението. Това означава и подкрепа от сунитските арабски държави, в които Вашингтон има силно влияние.
Остава ни въпроса – защо наистина американците се съгласиха да пуснат руската армия в Сирия? Пред нас се развиват два възможни сценария.
Първият е САЩ да променят външната си политика към сътрудничество с Русия. Ако Путин е обещал оттегляне на Башар Асад след края на бойните действия и провеждането на открити избори, това може да означава, че опозицията все пак ще дойде на власт. Съответно САЩ ще получат възможността да засилят влиянието си в региона. Вашингтон ще бъде покровител на демократични промени, които този път може да доведат до създаването на стабилна държавност. Това би ги изкарало от поредицата на незавидните примери от военна намеса и опити за реформи в Афганистан, Либия и Ирак. Освен това ще укрепи имиджа на страната като диалогичен партньор, който търси промяна към по-добро навсякъде по света.
Вторият вариант е доста по-черен. Няма гаранции, че руската въздушна операция ще е успешна.
За момента този вид военна намеса може да даде резултат, защото Ислямска държава не разполага с противовъздушна отбрана. Вариантите за снабдяване със средства, които да могат да се противопоставят на руската техника не са много. Най-сигурно е използването на американските образци ПВО. За момента ислямистите не разполагат с тях, защото самите Съединени щати водиха бомбардировките над Сирия. Тези оръжия могат да бъдат доставени. Дори не се налага да идват чак отвъд Атлантика. Саудитска Арабия и Катар разполагат с тях или могат да ги купят от САЩ. Тогава руската военна операция ще се превърне във втора Афганистанска война за Москва. Освен провал на операцията в Сирия, огромен катаклизъм за Близкия Изток и Европа, многобройни жертви сред руския контингент ще доведат и до дестабилизиране на политическата ситуация и намаляване на подкрепата за Путин в собствената му страна.
При този вариант не само Асад ще падне, но вероятността за политическа нестабилност в Русия може да нарасне. Това предположение, обаче е нож с две остриета, защото може да донесе и сплотяване на руснаците срещу „външния враг“. Такъв процес вече наблюдавахме при случилото се в Украйна. Крайният резултат и от двата варианта не е добър за Сирия. Вероятно тя няма да може да продължи съществуването си като единна държава. Включването на Русия в конфликта и строежа на базата в Латакия показват ангажирането им с алеуитите. Макар да са малцинство в Сирия, те са основните поддръжници на управлението на Асад и смяната на правителството вероятно би довела до разправа с тях от страна на новите власти. Руските бази в регионите населени с алеуити гарантират сигурността им. Не случайно след строежа на летището в Латакия нападенията на опозиционерите от фронта Ал – Нусра в региона намаляха неимоверно. Заговори дори за спиране на тяхната офанзива там. Руското присъствие може да бъде и ключа към евентуалния демократичен преход. Те дават на Башар Асад гаранции за сигурност, той им дава бази. Вероятно в това се състои и част от договорката между Обама и Путин – страната да бъде разделена на контролирана от опозицията територия и такава, която да остане в ръцете на хора от предишния режим.
Възможността американският президент да реагира открито по силов път беше изключена предварително. В този случай Русия се подготви добре. На своя страна тя има Иран, Хизбула в Ливан и близкия съюзник на Вашингтон – правителството на Ирак. В края на миналата седмица в Багдад беше създаден общ център за координиране на операцията срещу ИДИЛ. Израелският премиер Бенамин Нетаняху посети Москва миналата седмица, за да разговаря с Путин за сигурността в региона. Въпреки, че нямаше официални заявления по повод на руските действия за момента Тел Авив не се обявява против.
В тази неофициална коалиция дори се заговори за намесването на Китай. По информация от израелския сайт DEBKA, единствения китайски самолетоносач Ляонин е преминал през Суецкия канал на път към руската база Тартус в Сирия. Въпреки, че не е потвърдена официално тази новина може напълно да промени картината на дипломатическото противопоставяне в региона.
За Русия това е едва третата военна операция извън границите ѝ след разпада на СССР през 1991 г.
В нея руският президент Путин залага много. Ако планът му успее той ще се окаже в позицията на „човекът, който оправя нещата“. Политическите дивиденти за страната му може да са огромни – падане на санкциите, неимоверно покачване на международния престиж и последващо подобряване на икономическата ситуация. Загубата ще създаде толкова много проблеми, че вероятността за разпад на управлението му е изключително голяма. Във всички случаи в момента той доказа, че Русия вече не е регионална, а световна сила. Развоя на събитията в Сирия ни показва, че живеем в един многополюсен свят, в който вземането на политически и дипломатически решения ще става все по-сложно и ще минава през много преговори и компромиси. Най-важното е да се надяваме, че здравият разум сред световните лидери ще надделее и те няма да вървят към пълно противопоставяне, а към сътрудничество, макар и неохотно.