„Изчезването“ е стилът на Путин. Интервю на Таня Джоева с Дарина Григорова, Преса, 23.03.2015

„Изчезването“ е стилът на Путин

Интервю на Таня Джоева с Дарина Григорова, Преса,  23.03.2015

оригинал: 

http://epicenter.bg/?p=article&id=69062&cat_id=11&sub_id=34


Доц. д-р Дарина Григорова е специалист по история на Русия XIX-XX в., преподавател в Историческия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Чела е лекции в Русия, Казахстан, Беларус. Главен редактор на алманаха „Виа Евразия“ (Almanach VIA EVRASIA) и ръководител на Евразийския академичен център към ИФ на СУ. Автор е на книгите „Свобода и самодържавие“ и „Евразийството в Русия“.

 

- Доц. Григорова, какво според вас се крие зад загадъчното десетдневно изчезване на руския президент Владимир Путин? Знак, проверка на реакциите и на плъзналите клюки?

- „Изчезването“ не е за първи път, това е стилът на Путин. Ала Щирлиц. Припомнете си след събитията в Крим как дълго държа пауза, пуснаха се слухове, че е „в астрала“ и прочее фантазии, след което се появи на пресконференция в отлична форма. Вторачването на международното обществено мнение в него му позволява да си играе с това донякъде болезнено любопитство. Целта е поддържане на драматизма, отвличане на вниманието от по съществени проблеми, даже мисля, че е пропуск, че не се яви след слънчевото затъмнение - тогава вече щеше наистина да е театрално. Имаше подобни карикатури.

- Заплаха ли е обаче припомнянето му, че Русия е ядрена държава?

- Русия е ядрена държава и може да прави всичко в рамките на територията си. Путин само припомни заявлението на Сергей Лавров още през декември 2014 г., че е възможно да се разположи ядрено оръжие в Крим, като намек, че Русия смята полуострова за своя територия и това е закрита тема. Слуховете за тактическите ядрени ракети „Искандер“ често се възпроизвеждат за Калининград, сега добавиха и Крим, но нямат потвърждение. Словесното напомняне, че Русия е суверенна в рамките на жизненото си пространство, е своеобразен отговор на активността на НАТО по периферията на ЕС в Източна Европа.

- Ролята на Путин заема централно място в антируската пропаганда, сравняват го дори с Хитлер. Социологът доц. Иво Христов смята, че Путин балансира между военнопромишления комплекс, вътрешните и външните олигарси и че ще трябва да вземе страна. Ще се реши ли руският президент на тази стъпка?

- Сравнението на Путин с Хитлер е част от примитивната демонизация на образа му, което е де факто култ към личноста с обратен знак. Липсата на силни политически личности в ЕС в момента го прави централен опонент на антикремълската пропаганда, но ефектът върху руското общество е нулев, а за западното остава на повърхността. Анализите на доц. Иво Христов за Русия и Украйна са безпощадно точни. Що се отнася до ролята на Путин като балансьор, според мен той е преди всичко многолик прагматик, който успешно влиза в ролята както на месиански лидер с консервативна риторика, така и на глобален бизнесмен с абсолютно неолиберално корпоративно мислене, т.е. по някакъв чисто руски начин той съвместява сакралността на държавата с трансграничността на корпорациите. Неслучайно често звучи въпросът „Газпром“ ли е на държавата или държавата е на „Газпром“? Колкото до руските олигарси, Путин ги подчини на държавата и ги принуди да се оттеглят от политиката с примера на Ходорковски.

- Не са ли еднакво заинтересовани от военен конфликт и руският военнопромишлен комплекс, и американският?

- Военнопромишленият комплекс, независимо чий е, не може да бъде пацифистки, още повече че войната е и бизнес, за съжаление, кървав, но с огромни печалби и безнаказан за

облагодетелстваните.

- Една от стъпките в емапципацията на Русия от Запада бе създаването на Евразийския икономически съюз. Вие сте специалист както по темите от новата история на Русия, така и на Евразия. Каква ще е съдбата на Евразийския съюз на фона на събитията около Украйна?

- Евразийският икономически съюз реално действа от януари и е крачка към усвояването на постсъветското пространство преди всичко на изток от Русия и нейните съюзници – Казахстан, Беларус, икономически силни играчи, и политически присъединените Армения, а скоро и Киргизия. Любопитно е, че Израел води преговори за Митническия съюз, който е част от Евразийския, и допуска договори за свободна търговска зона с чужди страни без значение дали имат обща граница. Интересът на Израел е показателен. Икономическите центрове се изместват на изток и тук Русия като регионална сила играе ролята на глобална, защото нейното сърце е Евразия. Тоест от икономическа гледна точка Евразийският съюз се е състоял, дори и да има временни трудности от санкциите. Това само ще го ориентира на изток и към други регионални проекти като БРИКС, от което Европа ще загуби. Не споделям твърдението, че без Украйна няма Евразийски съюз, по-скоро обратното е в сила – без Евразийския съюз няма да има силна Украйна, защото на ЕС тя е необходима само като източноевропейска колония.

- Проектът „Турски поток“, който замести „Южен поток“, не е ли покана към Турция за включване в евразийския проект на Путин?

- Едва ли. Това по-скоро е резервен ход заради проваления засега „Южен поток“, но не мисля, че Турция във варианта на антикемалисткия режим на Ердоган с неоосманистки амбиции може да бъде част от евразийския проект – икономически партньор - да, но политически – не. Твърде силни са противоречията между Русия и Турция в Сирия и Близкия изток.

- Къде е мястото на Китай в този пъзел?

- Евразийският проект на Русия е регионален, на принципа на многополярност. Трансатлантическият проект на САЩ е глобален и монополярен. Китай ще остане с победителя, за да го надживее.

- Очертаха се три държави или група държави със свои интереси в руско-украинската криза: Стара Европа в лицето на Франция и Германия, САЩ и самата Русия. Къде е мястото на България в този триъгълник?

- От гледна точка на млада, или Източна Европа България е не по-малко ангажирана в кризата не само поради географската близост, особено чрез Черноморския ареал, и политическото си безсилие - все още следваме синдрома на малкия брат към двата по-големи в Брюксел и Вашингтон. Но и поради наличието на българско малцинство в Украйна и от двете страни на барикадата, което все още не е получило ясен сигнал от държавата ни, че е готова да го защити било то като възможност за преселване, ако има желание, или на място чрез активна дипломатическа дейност. От гледна точка на САЩ Виктория Нюланд заяви категорично, че България, Румъния, Полша и балтийските страни са фронтови държави, което е опасно за държавата ни, отказваща да заеме разумната неутрална позиция, и бореща се с въображаемата „руска агресия“. Неуместно е българското съгласие и по въпроса за санкциите срещу Русия, защото губим евразийския пазар, традиционно благосклонен към хранителната ни промишленост, а мястото веднага се зае от Сърбия, Израел и други активни руски партньори в момента.

- Открай време у нас съществуват силно русофилство и русофобство. Опасно ли е в сегашната ситуация да се свири и на едната, и на другата струна?

- Русофобията и русофилията са израз на незряло и най-вече нездраво общество, при нас това е хронично и не толкова опасно, колкото досадно инфантилно поведение. В редица случаи русофобията и русофилията са професионални, нещо като политически тролове в общественото пространство, но това отминава като пяна, без да убеди аудиторията, уморена от този стил на радиоточка. Трябва да се свири на всички струни, но по българска музикална тема, ако използвам образа ви. Засега обаче има само нечленоразделно поддакване пред Биг брадър за сметка на националните ни интереси.

- Пресилени ли са страховете за военен сблъсък, в който мнозина говорят и за българско участие заради членството на страната ни в НАТО?

- Страховете от разливане на украинската гражданска война извън границите на Украйна са основателни. От една страна, нормандският формат в Минск 2 остава повече на хартия и осигурява затишие, а не мирен процес. От друга, натовските военни инструктори в Киев със съответната военна техника активизираха работата си, създаден е полско-литовско-украински батальон, има решение на украинския президент за миротворци от ЕС или ООН в ролята на полицаи по границата с Донбас, както той неправилно си представя функциите им, за да запази властта с чужда военна сила поради провала на мобилизационните вълни. Официално според украинската прокуратура 17 хил. са дезертирали и са подведени под наказателна отговорност, но много повече се крият от властите.

- Какво е решението?

- Без руско участие не може да има миротворчески контингент в Украйна. Страховете у нас по повод повиквателните създадох напрежение, защото българинът може да е пасивен и политически апатичен, свикнал сам да си върши работата въпреки държавата, но когато стане дума за война, и то гражданска между славяни, инспирирана хибридно от две велики сили - САЩ и Русия, той няма да приеме мълчаливо съдбата на пушечно месо дори и като теляк. Ситуацията далеч не е като участието ни в Афганистан. Участието в съвместни учения на НАТО с Украйна е подготовка за военни действия, дано остане на етап профилактика. Членството ни в НАТО не ни задължава да участваме във всички натовски военни операции.

- Президентът Росен Плевнелиев отказа участие в тържествата на 9 май в Москва по случай Деня на победата. Това изненадва ли ви?

- Изненада би било обратното, защото би било проява на дипломатически финес и мъдрост. Без 9 май Европа нямаше да е същата, а щеше да е прилежно подреден трети райх с арийци свръхчовеци и унтерменшен, нямаше да има славяни освен за работна ръка и прочее. Трудно ми е обаче да си представя президента щастлив на Червения площад след поредната реч с лъчезарна усмивка за „руската агресия“ в България. Неслучайно на 3 март той забравя да спомене или Русия, или руските воини. Това е последователна негова позиция, която се допълни напоследък от удовлетворението му, че у нас не идват руски капитали. Стилът на милитъри Буратино за съжаление е типичен и за балтийските държавици, и за Полша, която се изживява като „старши брат“ в източното партньорство. Тоест това е източноевропейски комплекс и ние не сме изключение.

 


© 2012-2019 VIA EVRASIA Всички права запазени. site by: Св. Мирчева almanach "via evrasia", issn 1314-6645