Интеграция и дезинтеграция в руското и съветското геополитическо пространство. Доц. д-р Димитър Вечев, д-р Зоя Иванова

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

 

 

 

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

 

Катедра  “Нова и съвременна история”

 

 

П Р О Г Р А МА 

 

по  “Интеграция и дезинтеграция в руското и съветското гополитическо пространство”

 

 

 

 

ОКС:  магистър

Специалност: История – Магистърска програма по “История на Евразия, Русия и Източна Европа”

Форма на обучение – редовна

Хорариум: 60 ч. /45 ч. лекц. + 15 ч. упр./; кредити: 7,5

Вид дисциплина: избираема

 

 

Лектор/и/:  доц. д-р Д. Вечев

                        д-р З. Иванова

 

 

 

 

 

Анотация

 

Във всяка многонационална държава, каквато е и Русия, сполучливото решение на националния въпрос е залог за нейната вътрешна стабилност. До края на ХІХ век в руската империя се създава относително равновесие между многобройните етноси, народности и нации, известно в историята като “имперски универсализъм”.

Закъснелите опити в края на ХІХ в. за обрусяване на покрайнините и денационализиране на отдавна оформени нации като финландската и полската, довеждат до окончателната дестабилизация на огромната империя и без това обхваната от социални и политически трусове.

Привидно в Съветския съюз е решен националният въпрос и противоречията между нациите са притъпени. Събитията обаче от последните десетилетия показват, че това не е така.

Теми:

 

1. Етноси, народности и нации в границите на руската империя, формиране на великоруската нация. Особености. Идеи за имперска нация – 2 ч.

2. Териториално разширение и етнически състав на руската империя от края на ХVІІ в. до Октомври 1917 г. – 2 ч.

3. Колонизацията в руската история. Посоки. Колонизационните потоци през ХІХ и нач. на ХХ в. – 2 ч.

4. Месианизмът и имперската политика на Русия. Тезата за “избраната нация” в творчеството на Николай Карамзин, Павел Пестел, Михаил Погодин, Николай Полевой, славянофилите (Константин и Иван Аксакови, Юрий Самарин, Владимир Черкаски), Николай Данилевски, Константин Леонтиев, Владимир Соловьов, евразийците (Николай Трубецкой, Пьотър Савицки) – 2 ч.

5.  Имперската нация през втората четвърт на ХІХ в. Имперският универсализъм и вътрешната стабилност на Русия. Първи опити за денационализация на неруските народи – 2 ч.

6. Полският въпрос през ХІХ – нач. на ХХ в. – 2 ч.

7. Еврейският въпрос (1795–1917) – 2 ч.

8. Кавказ в руската история. Завоюване и правителствена политика – 2 ч.

9. Църквата и националния въпрос в Русия. Правителствена политика по отношение на разколници и сектанти – 2 ч.

10. Финландският въпрос през ХІХ – нач. на ХХ в. – 2 ч.

11. Средна Азия. Завоюване и статут – 2 ч.

12. Балтийският въпрос през 60-те години на ХІХ в. – 2 ч.

13. Панславизмът и правителствената политика при императорите Александър ІІІ и Николай ІІ. Опити за русификация на покрайнините и отражението им върху единството на империята                                                                                                                                                                                           – 2 ч.

14. Масонството и националният въпрос в Русия – 2 ч.

 

* * *

15. Изостряне на националния въпрос през “епохата на революции”. Криза на общонационалната идея. Февруарската революция 1917 г. и начало на дезинтеграцията на империята – 2 ч.

16. Програмата на РСДРП /б/ по националния въпрос. Отказ от унитарна държава и преход към федерализъм – 2 ч.

17. “ Декларация за правата на народите в Русия” и задълбочаване на разпада на империята – 2 ч.

18. Образуване на РСФСР. Националният въпрос в първата съветска конституция /1918 г./ – 2 ч.

19. Взрив на сепаратизма по време на Гражданската война. Ролята на държавата, идеологията и Червената армия за началото на процеса на консолидация – 2 ч.

20. Образуване на СССР. Фактори, концепции, етапи.  “Договор за образуване на СССР”. Националният въпрос в Конституцията от 1924 г. – 2 ч.

21. Национално-териториално преразпределение на Средна Азия – 2 ч.

22. Конфесионалният фактор в междуетническите отношения – 2 ч.

23. Кризата на идеологията на пролетарския интернационализъм и преминаване на позициите на съветския патриотизъм. Билингвизмът като консолидиращ фактор – 2 ч.

24. Сталинската русификация и репресиите срещу националните кадри – 2 ч.

25. Еврейският въпрос в СССР. Образуване на Еврейската автономна област. Следвоенните репресии под флага на борбата срещу “космополитизма” – 2 ч.

26. Националният въпрос в навечерието и по време на Великата Отечествена война – 2 ч.

27. “Хрушчовото размразяване” в националните отношения – 2 ч.

28. Брежневата концепция за “новата социалистическа общност – съветски народ” – 2 ч.

29. Ескалиране на етноконфликтната ситуация след 1985 г. Опитите на М. С. Горбачев за реформиране на СССР. Августовската политическа криза /1991 г./ и разпадането на СССР – 2 ч.

30. Беловежкото споразумение и създаването на ОНД. Националният въпрос в постсъветското пространство – 2 ч.

 

 

Литература

 

Брачов, В. Масоны и власть в Росси. М., 2003.

Платонов, О.А. Терновый  венец  России.  История русского народа в ХХ в. М., 1997.

Блиев, М.М., В.В. Дегоев. Кавказкая война. М., 1994.

 

* * *

 

Алексеев,В., Е.Алексеева. Распад СССР в контексте теории модернизации и имперской эволюции. – В: Отечественная история, 2003,5

Бжежински, З. Великата шахматна дъска. С., 1999

Здравомыслов, А. Межнациональные конфликты в постсоветском пространстве. М., 1999

Златопольский, Д. Разрушение СССР. (Размышление о проблеме). М., 1998

Каппелер, А. Россия – многонациональная империя. Возникновение. История. Распад. М., 2000

Медведев, Р. Почему распался Советский Союз ? – В: Отечественная история, 2003, 4-5

Русский народ: историческая судьба в ХХ веке. ( “ Круглый стол”). – В: Вестник Московского университета, серия История, 1993, кн. 5 

Чеботарева, В. Наркомнац РСФСР: свет и тени национальной политики. 1917 – 1924 гг. М.,2003

Чешко, С. Распад Советского Союза; этнополитический анализ. М., 1996

 

 

Програмата е приета от ФС на ИФ на 22.03.2005 /Протокол № 6.

© 2012-2024 VIA EVRASIA Всички права запазени. site by: Св. Мирчева almanach "via evrasia", issn 1314-6645