„Млечната война” между Русия и Беларус. Прецедент на фона на добрите отношения или традиционно спречкване? Благой Павлов

Благой Павлов,

студент от III курс, специалност "Медународни отношения"

„Млечната война” между Русия и Беларус. Прецедент на фона на добрите отношения или традиционно спречкване?

През 1991 г. се случва едно от най-значимите събития на ХХ в. На 8 декември 1991 г. в резиденцията Вискули в Беловежката пушча е оформен документално краят на една епоха – съветската. СССР – една от двете суперсили в световен мащаб се разпада на независими държави и на същата дата е образувана Общността на независимите държави (ОНД). Естествено, разпадът на съюза не става изведнъж. До този резултат се стига закономерно, главно след „Перестройката”, започнала още през 80-те г.

След това отношенията между новите независими държави започват да се развиват в различна орбита. Естествено, основният наследник на СССР е Руската федерация. Отношенията на другите бивши съюзни републики с Москва стават важен фактор за развитието на Евразийския регион като цяло. В новите независими държави ситуацията се развива по различен път – в някои контролът е запазен и се осъществява един относително умерен преход, в други целият период на 90-те години е белязан от хаос и липса на силна власт и държавен контрол. Някои от държавите веднага се преориентират към другия лагер – Прибалтийските републики - Литва, Латвия и Естония. Грузия също малко по-късно тръгва по подобен път. Други държави обаче запазват много близките си отношения с Руската федерация. Това определено може да се каже за Беларус и Казахстан. Още от началото на 90-те години в рамките на ОНД отношенията между Минск и Москва започват да се развиват много добре, като през следващите години стартира сериозна междудържавна интеграция на тази основа.

На 2 април 1996 г. е подписан Договорът за създаване на Общност между Русия и Беларус. На 2 април 1997 г. интеграцията между двете страни е задълбочена с подписването на Договора за Съюз между Беларус и Русия. На 23 май 1997 г. е подписан Уставът на Съюза между Беларус и Русия. Още в Договора за Общността е предвидено в бъдеще да се осъществяват общи цели в политическата сфера, изграждане на митнически съюз и общо икономическо пространство, дори въвеждане впоследствие на обща валутна единица. На 25 декември 1998 г. президентите на двете държави подписват Декларация за по-нататъшно обединение на Беларус и Русия, Договор за равни права на гражданите и Споразумение за създаване на еднакви условия за стопанските субекти.

Така постепенно се стига и до последната фаза в интеграционното движение на двете държави – подписването на 8 декември 1999 г. от Борис Елцин и Александр Лукашенко на Договора за създаване на Съюзната държава Русия–Беларус в руската столица Москва. Той влиза в сила след ратификацията му от парламентите в Минск и Москва на 26 януари 2000 г. Този договор отменя предишните договори за Общността (1996 г.) и за Съюза (1997 г.), както и Устава към последния.

В рамките на Съюзната държава се осъществява сътрудничество в много различни области, като предписаното от Договора се изпълнява поетапно и в зависимост от контекста на отношенията между държавите в даден момент. Страните си сътрудничат особено силно във военната област, като ежегодно се провеждат съвместните учения „Запад”, които са на ротационен принцип. Беларус е ценен щит на Русия по западната й граница, а Русия, естествено, също има много с какво да помогне на Минск както в икономическо, така и в много други отношения. В рамките на посочената интеграция се осъществяват редица съвместни програми и проекти. Тези добри отношения между Минск и Москва, обаче, често биват разтърсвани от най-различни конфликти, някои по-сериозни, други не толкова. Всъщност двете суверенни държави, следвайки своя национален интерес често се сблъскват на различни „бойни” полета. Областта, в която се развиват дадените конфликти е най-разнообразна, като отличителна черта е, че политизацията на тези спорове е от особено значение и това проличава от характера им. Те могат да бъдат както за цените на природния газ, за транзита на нефт през Беларус, така и за вноса на млечни продукти от Беларус за Русия, както и в други области.

Много често политизацията на даден проблем е толкова висока, че проличава ясно как целта му не е само в плоскостта, в която той формално се намира. Всяка държава защитава свои съвкупни национални интереси – икономически, политически, имиджови и т.н. Това не влияе особено силно и трайно върху най-общата конюнктура на отношенията, която на най-високо ниво остава както е описано по-горе. Въпреки това при обсъждане на отношенията споменатите сблъсъци служат за пример по отношение на средствата, с които правителствата на двете държави могат да действат, търсейки своята полза и защитавайки интересите си. Тези конфликти влияят и върху краткосрочните отношения на държавите, като засега имат относително малко значение за дългосрочните такива. В дадената курсова работа ще бъде разгледана т. нар. млечна война, развила се през юни 2009 г. [1]

През декември 2008 г. в Русия влиза в сила нов „Технически регламент за млякото и млечната продукция”, който въвежда своите изменени изисквания за опаковките и стандартите на млечната продукция, която се продава на руския пазар. По думите на изпълнителния директор на Млечния съюз на Русия Владимир Лабинов обаче, всички производители са получили срок от половин година за смяна на опаковката и промени в продукцията и документацията, така че да съответстват на новото законодателство. Според него е било казано, че трябва да се подведе всичко в пълно съответствие с изискванията на закона до 1 юли 2009 г. и след тази дата регламентът ще се прилага в пълна степен. [1]

В същото време обаче, на 6 юни 2009 г. е обнародван списък с 500-600 беларуски продукти, неотговарящи на изискванията и съответно, нелегитимни за разпространение на руския пазар. Цифрата варира в зависимост от различните източници, но както после става ясно, някои от продуктите в списъка не се произвеждат към дадения момент на територията на Беларус. С това събитие всъщност и започва т. нар. млечна война. Не е ясно по какви причини е избран точният момент за започване на конфликта. В началото му постъпва противоречива информация относно това дали в руската пазарна мрежа още се продават беларуски продукти или не. Но впоследствие вносът и продажбата са блокирани и след това въобще преустановени. Позицията на руските производители на млечни продукти („Союзмолоко”) бива изразена от президента на компания „Руски ферми” Андрей Даниленко по следния начин. Според него огромната част от руските предприятия в сектора са похарчили сериозни ресурси, за да съответстват продуктите им на новия регламент. Той твърди, че е неправилно да се поставя въпросът искат ли те или не да се внася беларуска продукция на руския пазар. По думите му Беларус произвежда „добра продукция..., продукция с много високо качество, но нека да го правим при общи условия”. Той сравнява това с професионалния спорт – „може ли на единия да е разрешено да използва допинг, а на другия не...”. [1] Това мнение е поставено доста деликатно и до момента не става ясно дали формално е трябвало руската страна да изчака гореспоменатия срок 1 юли, как е била предоставена тази половин година на производителите – официално или не? Как точно е избрана датата 6 юни? Никой не дава точен отговор на тези въпроси. Риториката постепенно става още по-конфронтационна.

Трябва да се отбележи, че има много мнения, непризнаващи несъответствието на регламента като причина за спора. Според тях съществуват други истински цели на посоченото търговско противоречие. Едно от тези мнения тълкува действията на руската страна като протекционистки мерки, защитаващи руските производители. За 2008 г. износът на беларуско мляко и млечни продукти за Русия е на стойност над 1 млрд. долара, а за първите четири месеца на 2009 г. достига четвърт млрд. долара. Това прави около 14% от общия беларуски износ за РФ. По данни на Млечния съюз на Русия, 20% от маслото и сирената, реализирани на руския пазар са с беларуски произход; за сухото мляко този процент е 30, а за млякото – 5. [1] Друг много важен фактор е, че беларуската млечна продукция е по-евтина от руската. Според изпълнителния директор на руския млечен съюз Владимир Лабинов това е заради високата субсидираност на беларуската млечна индустрия, което позволява на беларуските предприятия да прилагат дъмпинг на руския пазар и да бъдат много по-конкурентноспособни. Според него по този начин цените на беларуската млечна продукция се формират по непазарни механизми, което поставя в трудно положение руските производители в отрасъла. По неговите думи съотношението между субсидиите за беларуските и руските млекопроизводители е 24% към 3%. [1] Лабинов освен това твърди, че беларуските производители заменят млечните мазнини с такива с растителен произход. По неговите думи това се случва по цял свят и няма нищо нередно, но трябва потребителят да знае какво консумира, трябва всичко да е „на честни основания”. Тук въпросът е доста спорен, т.к. това директно обвинение не бива подплатено с конкретни доказателства.

Обективността изисква обаче да се взема предвид мнението и на двете страни в спора. Още една от версиите, която има сериозна тежест в общественото мнение е, че „млечната война” е целенасочен натиск, който да улесни влизането на руски олигарси в млечния сектор на беларуската икономика чрез приватизацията на ключови предприятия. Лабинов отрича това твърдение с аргумента, че в Беларус държавното регулиране на сектора е прекалено високо и той не е привлекателен за руски инвеститори. Това обаче не звучи много убедително, т.к. обективно погледнато силното млекопроизводство на страната е изключително апетитно за инвестиции и разширяване от страна на много компании. Версията за натиск с подобна цел не трябва да се пренебрегва. По думите на представители на една от големите руски млечни компании „Вим-Бил-Дан”, те са посещавали Беларус, но до сериозни преговори и резултати в това направление не се е стигнало. Компанията „Юнимилк” потвърждава, че проявява интерес към беларуските млечни заводи, търсейки проникване на нови пазари. Те имат присъствие в Казахстан и Украйна, като проявяват и сериозен интерес към беларуския млечен отрасъл.

Трябва да се има предвид, че млекопроизводството в Беларус е на доста високо технологично ниво, като качеството на продукцията е изключително добро, което се признава както от руски експерти в бранша, така и очевидно от руското обществено мнение. По принцип на руския пазар се търси изключително много беларуската млечна продукция, защото сигурността в нейното качество сред руснаците е по-високо. Според интервюирани руски граждани в хода на дадения конфликт, масово проличава и мнението, че беларуската продукция се отличава с по-добро съотношение цена-качество. Действително от много време беларуската млечна продукция се ползва с висок авторитет сред руснаците. Беларуски журналисти, пишещи по „млечната война” даже гордо изтъкват, че в дадения конфликт руското обществено мнение е заело беларуската позиция. Трябва да се има предвид обаче, че обществото и в Русия, и в Беларус основно е на мнение, че спорът е предизвикан по политически мотиви, че това е „политика”. Може би най-вече икономическа политика, но не е изключено тя да има дори по-дълбоки цели. Такива предположения не отсъстват.

Според директора на беларуския Институт за стратегически изследвания Виталий Силицкий техническият регламент всъщност няма нищо общо. По неговите думи екологично чисти продукти не съществуват по принцип, навсякъде има някакви добавки, винаги може да се намерят достатъчно поводи за критика на това основание. Солицкий отбелязва, че очевидно има политическо поръчение да се търсят слабите точки и да се удря по тях от руска страна. „В разгара на сезона започнаха да забраняват вноса на мляко. Няма да се учудя ако забранят да се вкарва месо, риба и други хранителни продукти. Могат да започнат да оказват натиск по линия на газта.” Тук беларуският учен е прав – Москва има не един лост за натиск върху Минск. Много често този лост е именно газта, по която има разногласия изключително често. Според Силицкий към тогавашния момент Русия още е зависима от Беларус по въпроса за транзита на енергоизточници на запад към Европа. Според него започнатият строеж на газопровода БТС-2 е губещ, но той заобикаля Беларус. За около четирите години докато той бъде пуснат в действие, ще е нужно Беларус да проведе структурни преобразувания в икономиката си, които няма да са лесни нито от социална, нито от политическа гледна точка.

Според главата на института за стратегически изследвания Русия иска да окаже натиск върху Минск и да постигне няколко цели: Беларус да признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия и да допусне руски компании до приватизация на беларуски активи. На руснаците не им харесва беларуският „флирт” със запада към този момент. „В Кремъл разбират, че територията на Беларус излиза постепенно от сферата им на влияние. Сега се води игра с големи залози и на висок тон”. [1] За високия тон експертът е абсолютно прав, т.к. политизацията на ситуацията проличава по повишеното внимание, което управляващите на най-високо ниво и в двете страни отделят на ситуацията.

Главата на Роспотребнадзор и главен санитарен лекар на РФ Генадий Онишченко е основно действащо лице в сблъсъка по повод млечната продукция. На 8 юни той обявява, че оттегля предложението си за преговори към беларуската страна като преждевременно и ненужно за нея. Според него това решение е инспирирано от реакцията на беларуски длъжностни лица, в частност представители на министерството на селското стопанство по повод на това, че руските претенции са „измислени”. [3] По неговите думи също така е неразбираема намесата на пресслужбата на Съюзната държава - какво общо има тя с въпроса. Изявленията му в остър тон доста ясно показват същността на конфликта, неслучайно наречен „млечна война”. Но много важно е, че в споровете участие вземат и президентът на Беларус Александр Лукашенко и премиер-министърът на РФ Владимир Путин, което характеризира ситуацията като много значима. По въпроса даже се изказват външните министри на страните Сергей Лавров и Сергей Мартинов. Това става след срещата им на 9 юни. Лавров отбелязва, че „млечната война” не трябва да се разглежда като някакъв вид санкции, насочени към Минск. Мартинов заема сдържаната позиция, че страните трябва взаимно да спазват законодателството и регламентите си. [2] На 11 юни премиер-министърът на Русия Путин обявява, че страните са уредили спорните въпроси по доставките на мляко. [4]

Като резултат от обтегнатите отношения, делегацията на Беларус начело с Лукашенко отменя на 14 юни пътуването си за Москва за участие в заседанието на Съвета по колективна сигурност на ОДКБ. [5] На това заседание Беларус трябва да приеме председателството на организацията от Армения. Минск оправдава действията си по следния начин. Прес секретарят на Министерството на външните работи на Беларус заявява, че „ние се явяваме свидетели на открита икономическа дискриминация от страна на една държава-членка на ОДКБ срещу Беларус, засягаща важна стокова група. Подобни действия обективно нарушават икономическата сигурност на държавата-членка на организацията, т.е. основата на стабилността и съответно, комплексната... сигурност”. [5] Беларус отлага подписването на пакета документи за създаване на собствени въоръжени сили на ОДКБ – Колективни сили за оперативно реагиране. Минск заявява, че ще одобри това решение когато „съвкупността на сигурността в пространството на ОДКБ бъде възстановена” [5]. Лавров в отговор на тези действия на Минск заявява, че не вижда в това пречка Съветът по колективна сигурност да проведе своето заседание и да гласува по подготвените документи. Според него не е правилно да се обвързват икономически проблеми с въпросите на военнополитическата сигурност. В отговор Министерството на външните работи на Беларус разпространява декларация, че отсъствието на представители на страната на заседанието, означава липса на консенсус. [6]

По време на преговорите за разрешаване на проблемите с млечните продукти Минск проявява готовност да се откаже от износа на сухо мляко за Русия, което е изгодно за руските производители. Когато на 11 юни Путин обявява противоречията за разрешени той казва, че ще се намалява вноса на сухо мляко, а ще се увеличава този на продукти, които не достигат на Русия. Както обаче се вижда от казаното по-горе, конфликтът продължава и след тези думи на руския премиер. Още по-важно е, че ситуацията заплашва със сериозно разрастване. Още в началото на конфликтните отношения Беларус отправя предупреждение, че ще възстанови митническия контрол по границата с Русия. От друга страна руското политическо ръководство предприема медийна война, като средствата за масово осведомяване и в двете страни обявяват, че се готви „газова война” и Русия може да поиска доплащане за доставките на природен газ към Беларус. Датата на това събитие е 15 юни, непосредствено след като беларуската делегация отменя участието си в срещата на ОДКБ.

На 17 юни Онишченко заявява, че „млечната война” е достигнала до своя край, след като страните са успели да се договорят по спорните въпроси. Износът на беларуска млечна продукция за Русия е възобновен. [8] Действително, на 16 юни Минск въвежда ограничения при митническия контрол по границата с Русия, а на 18 юни, след постъпване на информацията, че е възстановено безпрепятственото придвижване на беларуските стоки на руска територия, Митническият комитет в Минск отменя тази мярка.

Конфликтът завършва с подписване на протокол, удовлетворяващ и двете страни. Беларуската обещава да приведе документите в съответствие с новите изисквания (формалният повод за конфликта). Страните се договарят, че в близките месеци ще се проведе нужното сертифициране. Временно от юни до септември Беларус няма да изнася сухо мляко за Русия, а след това износът за четвъртото тримесечие на 2009 г. ще бъде до 15 хил. т. Минск от своя страна отменя усилването на митническия контрол по границите. Според някои аналитици тогава свършилата "млечна война" ще продължи в рамките на газова такава - "Газпром" претендира за доплащане от Минск на сума от $231 млн. за периода януари-април за доставена газ. [9] Този конфликт протича по очаквания сценарий.

Така завършва „млечната война” – пореден епизод от серията спорове между Москва и Минск, водеща началото си още от 90-те години. Както се вижда, въпреки близките и много взаимообвързани отношения между двете страни, такива конфликти са възможни и очевидно напълно закономерни. Може да се каже, че политическите отношения в региона се характеризират с висока динамичност и са много интересни за изучаване. Страните могат да се спречкват в най-различни по своя формат и обхват спорове, при които, както проличава от изложението, преследват и своите политически цели.

Политиката в сферата на международните отношения, особено когато се касае за съседни и силно взаимообвързани държави, е изключително сложна и донякъде непредсказуема. Интересно е дори да се отбележи, че след "млечната война" през юни 2009 г., медиите през следващите години нерядко подемат въпроса, твърдейки в свои статии, че има подготвяне или опасност от нова „млечна война”. Може определено да се каже, че този конфликт остава в паметта и на политиците и други длъжностни лица, които в свои изказвания нерядко го споменават като пример за руската политика спрямо коалиционен партньор и съюзник.

В дадените отношения определено трябва да се отчитат и третите действащи лица на международната сцена – както Западът, така и другите страни от Евразийския регион. „Млечната война” не е първият, нито може би последният подобен конфликт в отношенията между Москва и Минск, но разглеждайки цялостната и дългосрочна конюнктура в отношенията, не проличават особено силни назряващи изменения. Въпреки това, цитираните по-горе думи на Виталий Силицкий могат да накарат всеки, запознат с проблемите на дадените отношения, да се замисли по повод възможни промени в тяхната конюнктура и структура.

Въпреки немалкото си значение за краткосрочните конюнктурни отношения между страните, „млечната война” и подобните на нея конфликти не носят нещо ново и особено значимо в общите и дългосрочни отношения. Важно е обаче да се следят и тези незначителни на външен вид фактори за ситуацията в региона, защото нюансите често имат голямо значение за екпертите и лицата, взимащи решения от всяка от страните.

Използвани източници: