Неиздаденият в София "Гоголевски сборник" (по материали от кореспонденцията между П. Бицили и А. Бем, 1931-1933). Галина Петкова

Неиздаденият в София "Гоголевски сборник"

(по материали от кореспонденцията

между П. Бицили и А. Бем, 1931-1933)

 

гл.ас. д-р Галина Петкова

 

Софийски университет "Св. Климент Охридски"

 

- Във: Вечният Гогол. Сборник с доклади от юбилейната международна научна конференция, проведена в Шумен 6-7 октомври 2009 г. Велико Търново, 2010, 58-63.

 

 

Настоящото съобщение има смисъла на археологически разкопки, и по намерените находки може да се (ре)конструира изучаването на Гоголевото творчество през 30-те години на ХХ век в България, а в малко по-друг контекст – от научната мисъл на руската емиграция от първата вълна. Става дума за подготвяния в София по това време, но така и останал неиздаден, "Гоголевски сборник".

Терен за разкопките е кореспонденцията между двама учени и известни представители на руската емигрантска хуманитаристика, каквито са тогавашните преподаватели в Софийския и Карловия университети – П. Бицили и А. Бем. Кореспонденцията се води от края на 1929 г. до 1938 г и е издържана изцяло в тона на добронамерената колегиална заинтересованост и научно сътрудничество. Ако трябва да съм максимално точна – водещи тук са писмата на Бицили до Бем, публикувани през 2002 г. [Письма 2002], докато отговорите на Бицили, заедно с целия му "български" архив, се пазят "грижливо" в Пушкинския дом (Петербург) и засега остават недостъпни за изследователите.

За първи път названието "Гоголевски сборник" се появява в писмото на Бицили до Бем от февруари 1931 г. [Письма 2002: 131]. Заглавието е изписано с главна буква и в съкратен вид: "Гоголевск[ий]" [Письма 2002: 132], за този сборник се говори като за нещо познато, обсъдено, предстоящо да се случи, при това организацията по издаването тече в бързи темпове[1]. Самият Бицили вече е избрал тема за своята статия, която е в характерния за литературоведските му творби компаративистичен дискурс: намерението му е да се сравнят творбите "Вий" на Гогол и "Призраци" на Тургенев. Той моли Бем за справки относно съществуващата литература за влиянието на Гогол върху Тургенев и по-конкретно – за регистрираното сходство на различни мотиви. Онова, което обаче остава важно за него са стилистичните съвпадения у Гогол и Тургенев и откритите редица паралелни места[2].

И така, в началото на 1931 г. решението за издаване на подобен сборник е вече факт. Моите догадки, когато коментирах писмата на Бем до Бицили, бяха и сега продължават да бъдат, че идеята за подобен том, чието заглавие повтаря издадения по повод на 50-годишнината от смъртта на писателя през 1902 г. в Киев "Гоголевски сборник", вероятно възниква по време V-ия конгрес на руските академически организации зад граница, който се провежда в София през септември 1930 г. За този конгрес пристигат редица руски учени, сред които са П. Струве, А. Кизеветер, Н. Лоски, С. Завадски, И. Лапшин, С. Вилински, Г. Флоровски, А. Бем. Може да се предположи също, че сборникът е подготвян за 80-годишнината от смъртта на руския писател, която предстои да бъде отбелязана през 1932 г.

Мислено като общоемигрантски проект, изданието получава подкрепата на българската академична общност в лицето на проф. Михаил Арнаудов, многократно споменаван от Бицили като негова "движеща сила". Очевидно бихме могли да говорим за съвместно начинание на руската емигрантска и българската академическа общности. Към това предположение ме насочи използваната от Бицили в писмото му от 10 март 1931 г. инклузивна форма: "Ждем рукописей для Гоголевск[ого] сборника" [Письма 2002: 132], както и настоятелната молба към Бем в следващото – от 30 март 1931: "Кстати: ради Бога, напишите немедленно Арнаудову насчет сборника... " [Письма 2002: 132]. В писмото си от 16 юли 1934 г Бицили определя Михаил Арнаудов с латинския израз "spiritus rector" [Письма 2002: 137], явно с неговото име са свързани и големите надежди за публикуване[3], които периодически се възраждат и изчезват, както и разочарованието и огорчението, че неблагоприятните финансови обстоятелства могат да бъдат преодолени при добро желание и с известни усилия[4].

Толкова мощно обговаряното присъствие на Михаил Арнаудов трудно се съотнася с липсата на каквито и да било материали за и от този сборник, било то ръкописи, писма, бележки в тази част от архива на професора, която е публично известна като фонд № 58 К в Научния архив на БАН. В този фонд е запазено само едно писмо на А. Бем от 2 ноември1930 г., съдържанието на което не е свързано с готвеното издание.

От следващите писма на Бицили (27 април 1931 г и 29 май 1931) става ясно, че Бем му е изпратил справката за тургеневите “Призраци”, както и статия за сборника [Письма 2002: 133], която според уверенията ще бъде включена в него. Очевидно вече е набелязан кръгът от участници, сред които са Сергей Завадски, Сергей Гесен, Ростислав Плетньов, и Бицили моли възможно най-бързо техните статии да бъдат изпратени. Става ясно също, че освен ръкописа на Бем е получена статия от проф. В. Зенковски, която изглежда твърде голяма и ще се наложи тя да бъде "съкратена"[5].

Малко отклонение. Философът и богословът Василий Зенковски, който гостува в София през декември 1923 г., живее в Париж от 1927 г. и оглавява катедрата по философия на Православния богословски институт. Още от младостта си той се занимава с творчеството на Гогол, по-точно с религиозните търсения на писателя. Първата му книга за Гогол, написана за московското издателство "Път", остава неотпечатана през 1912 г. заради отрицателния отзив на Сергей Булгаков. Според биографите му, отделни откъси от нея излизат през 1916 г., но целият ръкопис е загубен по време на революцията. По-късно, вече в емиграция, Зенковски говори за Гогол в отделна глава от книгата си "Руските мислители и Европа" (Париж, 1926). Очевидно ученият е “разполагал” с готов, неиздаден дотогава материал, при това – доста обемен, който е изпратил в София и който трябва да бъде "съкратен". Впоследствие, след повече от четиридесет години изучаване творчеството на писателя, той решава да напише нова книга за Гогол и така се появява голямото му изследване "Н. В. Гогол" (Париж, 1961). Споменавам тези факти, защото очевидно тогава тезите на Зенковски за "стилизирания" и "неразбрания" от руснаците Гогол – от една страна, и от друга – представите му за религиозната естетика – го правят може би не дотам каноничен интерпретатор на иначе клишираната тема за религиозността на Гогол.

Останалите имена са на учени от Прага, участници в семинара за Достоевски: това са познатият ни Алфред Бем, който е негов организатор през 1925 и секретар, публицистът и юристът Сергей Завадски, философът Сергей Гесен, смятаният за ученик на А. Бем, впоследствие канадски професор, Ростислав Плетньов. Семинарът има интердисциплинарен характер, а през 1930 г. с подкрепата на чешките учени се учредява пражкото "Общество на Достоевски". Той се превръща в поле за дебат, в което творчеството на Достоевски е разглеждано през призмата на различни хуманитарни науки. Много от участниците в него под влиянието на психиатъра Николай Осипов започват да се интересуват от възгледите на Фройд и психоаналитичния метод, който прилагат в своите съобщения. Семинарът за времето си се възприема като противовес на традиционния за дореволюционната критика религиозно-философски подход към творчеството на Достоевски[6]. Най-важните съобщения са публикувани от Бем в известните сборници "За Достоевски І-ІІІ" (Прага, 1929, 1933, 1936). Смея да мисля, или поне предположенията ми са такива, че поканените учени биха опитали да предложат прочити на творчеството на Гогол, различаващи се от вече канонизираните. В този смисъл Гоголевският сборник вероятно би се оказал близък като стратегия до Бемовите сборници за Достоевски

В края на 1931 г. става ясно, че нещата около издаването на сборника не вървят гладко, и второ, че в подготовката е въвлечен и Глеб Волошин, "добър познат" на Бицили, юрист по образование, публицист, секретар на дружеството на руските писатели и журналисти в България, редактор на вестниците "Рус", "Глас" и "Глас на труда"[7]. От некролога за него, публикуван след смъртта му, научаваме, че Г. Волошин е автор на литературоведски трудове за Гогол и Достоевски, които са останали неиздадени [Плавинский 1937: 8].

През 1932 г. събитията приемат по-категоричен обрат. Още през февруари Бицили съобщава на Бем, че "Гоголевският сборник", ако не е погребан, то поне не е сред приоритетите на Арнаудов[8]. Той моли Бем да огорчи с тази новина и Зенковски, когото е "излъгал" наскоро, като му е написал, че "сборникът ще се печата в близко бъдеще, защото такива са били розовите надежди на Арнаудов" [Письма 2002: 134].

В случая Бем и Зенковски трябва да решат дали да си поискат статиите обратно с надеждата да ги отпечатат на друго място, или ще ги оставят да "отлежават" в "дълбокото" чекмедже на проф. М. Арнаудов [Письма 2002: 134]. Бицили впрочем ги съветва последното, тъй като смята, че са "възможни всякакви изненади и току виж отнякъде се намерят пари" [Письма 2002: 134].

Темата се обсъжда и през септември 1932 г., но Бицили е по-скоро скептично настроен относно отпечатването на сборника [Письма 2002: 134]. През 1934 г. явно в отговор на въпрос на Бем, което може да означава, че статията му е все още в София, Бицили споменава, че Гоголевският сборник може и да излезе до есента на същата година, доколкото проф. Арнаудов дава такива надежди [Письма 2002: 137].

В писмата след октомври 1934 г., през 1936, 1937, 1938 г. за "Гоголевския сборник" не се говори нищо. Не става ясно дали Бем и Зенковски са взели обратно статиите си, какво са представлявали те, дали са били част от по-големи трудове: за текстовете на В. Зенковски вече споменах, А. Бем изследва влиянието на Гогол върху Достоевски и в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век са отпечатани редица негови проучвания върху тази проблематика[9].

Самият Бицили също не се отказва от Гоголевата тема. В своята "Кратка история на руската литература" за гимназиите от 1934 г. той отбелязва, че Тургенев е близък до Гогол "с неговото влечение към фантастиката, вярата в тайнствената, скрита, "окултна" страна на битието, в предчувствията, в значещите сънища" [Бицили 1934: 39]. Редица интересни паралели между Гогол и Достоевски Бицили разкрива в студията "Към въпроса за вътрешната форма на романа у Достоевски" [Бицили 1945-1946], откъдето вероятно тръгва замисълът и за следваща студия, излязла година по-късно – "Проблемът за човекът у Гогол" [Бицили 1947-1948], в която се занимава с кукленската природа на Гоголевия човек.

Направих този библиографски обзор, за да се уверя, че статиите на отделните изследователи едва ли са останали непубликувани. Не се случва обаче самият проект "Гоголевски сборник" – в София и в началото на 30-те години на ХХ век. Безспорно, ако някога бъде открита повече информация за съдържанието му и участниците в него, можем да интерпретираме липсата в една или друга посока. Видимото лице на това несъстояване е финансовият проблем, резултат от световната криза и общата атмосфера в Европа по това време, които очевидно се преживяват като травматични – във всеки случай в размишляваните тук писма е така. Но въпреки това Бицили постоянно повтаря, че и при тези финансови обстоятелства сборникът може да бъде издаден. Защо не успява проект, който, освен общоемигрантски, е заявен като силно свързан с българската академична наука, т.е. налице са две мощни опори, останали обаче разединени? Преди време мислих, че подобен текст е "идеологически" чужд на тогавашна академична София и на тогавашна емигрантска София, "невъзможен" за хоризонта на българската академична наука и очевидно "невъзможен" за руската емигрантска колония тук. И невъзможността виждам не толкова в изговарянето на някакви авангардни интерпретации, които биха скандализирали научната мисъл, не толкова в трудно напасващи се и "съшиващи" се тези за Гогол, които биха прозвучали – от психоанализата до богословието, колкото в липсата на онова общуване в академическата колегия, което обединява и единомишленици и опоненти отвъд националната принадлежност и конкретната научна област. Последното сякаш прави възможни сборниците за Достоевски в Прага (макар че и те нямат идилично битие) и създава дори не традиция, школа, а поле на изследване, определена култура на размишление, резултат от която може да бъде един "послучаен сборник". Обратното е по-скоро невъзможно.

Изследването е осъществено в рамките на проекта „Руската литература – университетски образователни практики и диалози” (Факултет по Славянски филологии на СУ “Св. Климент Охридски”, 2009).

 

 

Бицили 1934: Бицилли П. М. Краткая история русской литературы. Часть ІІ-ая. От Пушкина до нашего времени. София, 1934.

Бицили 1945-1946: Бицилли П. М. К вопросу о внутренней форме романа Достоевского. // Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. София, 1945-1946, т. 42, с. 1-72.

Бицили 1947-1948: Бицилли П. М. Проблема человека у Гоголя. // Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. София, 1947-1948, т. 44, ч. 4, с. 91-32.

Бубеникова 1999: Бубеникова М. Возвращение мастера. // Эмигрантский период жизни и творчества Альфреда Людвиговича Бема. Санкт-Петербург, 1999, с. 3-14.

Письма 2002: Письма П. М. Бицилли к А. Л. Бему. Публикация, подготовка текста, примечания М. Бубениковой и Г. Петковой. // The New Review, 2002, № 228, с. 122 - 150.

Плавинский 1937: Плавинский Н. Глеб Волошин. Некролог. // Голос России, 20.07.1937, № 56 (223), с. 8.

Bem 1995: Alfréd Ljudvigovič Bém (1886-1945?). Bibliografie. Praha, 1995

 



[1] "Кстати о сборнике: чем скорее будут присланы статьи, тем лучше" [Письма 2002: 131], "Ждем рукописей для Гоголевского сборника" [Письма 2002: 132], "... скорее гоните остальные рукописи для сборника Гоголевского" [Письма 2002: 133].

[2] "Известно ли Вам, кто, когда, где и что именно писал о влиянии "Вия" на Турген[евские] "Призраки"? Что сходство мотивов (волшебный полет) уже было усмотрено (но кем?), это я знаю. Но мне хотелось бы знать также, не писал ли кто-либо о стилистических совпадениях у Гог[оля] и Тург[енева]. Дело в том, что я набрел на целый ряд параллелей – и мог бы их использовать для Гоголевск[ого] сборника. Но не знаю, не окажется ли это вторичным открытием Америки" [Письма 2002: 131].

[3] "Насчет Гоголевск[ого] сборника – spiritus rector – Арнаудов, подавал надежды на осень. ... я думаю, что в конце концов он это дело устроит" [Письма 2002: 137].

[4] "Чтобы не остаться в долгу собрался, в свою очередь, огорчить и Вас: Гоголевский сборник, если не окончательно похоронен, то во всяк[ом] случ[ае], по-видимому, отложен в ящик, длина которого прямо пропорциональна ожидаемой длительности мирового и болгарского кризиса. Пожалуйста, в свою очередь, огорчите этим известием Зеньковского, которого я недавно надул, написав ему, что сборник будет печататься в самом близком будущем – таковы были розовые надежды Арнаудова. Решайте же, Вы и он, как быть с Вашими статьями: возьмете ли их обратно, в надежде пристроить где-либо в друг[ом] месте, или предоставите им покоиться до радостного утра в долгом ящике проф[ессора] Арнаудова? Я бы посоветовал последнее. Здесь возможны всякие сюрпризы: вдруг откуда ни возьмись, явятся деньги. Ведь при желании, достать можно и сейчас" [Письма 2002: 134].

[5] "Статью Зеньковского и Ваши доклад и тезисы получил. Спасибо. Статья Зеньк[овского], боюсь, слишком велика. Разрешит ли он сократить ее? С Плетневым я списался. Заставьте Гессена дать что-нибудь. Также, по-моему, непременно надо получить что-нибудь от С. В. Завадского. Говорили ли Вы с ним? Не следует ли и мне обратиться к нему?" [Письма 2002: 133].

[6] По-подробно вж: [Бубеникова 1999: 6-10].

[7] Във фонда на А. Бем в Литературния архив на Паметника на националната писменост в Прага се пазят 11 писма и 4 пощенски картички от Глеб Волошин от периода 1930-1933 г. С ходатайството на Бицили Бем съдейства за отпечатването на статия на Г. Волошин за Ф. Достоевски в пражкото списание "Славия" (1933, № 1-2, с. 162-172).

[8] Вж. цитиранато по-горе в бележка № 4 писмо на Бицили от 25 февруари 1932.

[9] Вж. подробната библиография на А. Бем, подготвена от М. Бубеникова и Л. Вахаловска [Bem 1995: 25-57].

 

© 2012-2019 VIA EVRASIA Всички права запазени. site by: Св. Мирчева almanach "via evrasia", issn 1314-6645