Отошенията между България и Япония през ХХ и началото на ХХI век. Д-р Евгений Кандиларов
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
ФАКУЛТЕТ ПО КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ ФИЛОЛОГИИ
МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА ПО ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННО РАЗВИТИЕ НА СТРАНИТЕ ОТ ИЗТОЧНА АЗИЯ
(ЯПОНИЯ, КИТАЙ, КОРЕЯ)
ПРОГРАМА
по
“ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЯПОНИЯ ПРЕЗ ХХ И ПРЕЗ НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК”
ОКС: Магистър
Специалност: история
Семестър: летен
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 30 ч. лекции (2 часа седмично)
Кредити: 2
Вид дисциплина: свободноизбираема
Проподаватели: д-р Евгений Кандиларов
Анотация
Специализираният курс има за цел да запознае студентите с целия спектър на отношенията между България и Япония след Първата световна война, по време на Студената война и последвалия за България период на преход от държавен социализъм към политическа демокрация и пазарна икономика. Проследяването на всички аспекти от българо-японските отношения през гореспоменатите периоди, дава възможност да се анализират конкретните интереси и мотиви за политиката на съответните държави една към друга, които от своя страна са продиктувани от тяхното политическо, икономическо и културно развитие.Българо-японските контакти се разглеждат в контекста на общите тенденции на отношенията Изток-Запад през съответните исторически периоди. Това позволява на студентите да се запознаят със специфичните особености на външнополитическата линия на България към един от ключовите за световната икономика и политика региони, съобразно духът на съответната епоха. Не на последно място спецкурсът се опитва да даде и отговор на въпроса: къде е мястото на България в политиката на Япония към източноевропейския регион като цяло?
ТЕМАТИЧНО СЪДЪРЖАНИЕ
- България и Япония след Първата световна война. Взаимни интереси и пресечени точки. Българо-японските контакти в годините на Втората световна война – от съюз към скъсване на дипломатическите отношения.
- България и Япония в системата на международните отношения след Втората световна война. Студената война в азиатско-тихоокеанския регион и отношенията на Япония със социалистическите страни през първото следвоенно десетилетие.
- Японското икономическо чудо – модел за подражание? Възможно ли е някои характерни за японския модел принципи да бъдат приложени в условията на една затворена, командно-административна и силно зависима от СИВ икономическа система? По какъв начин българските управляващи от 60-те – 80-те години, възприемат “японското чудо” и как си представят прилагането му в България?
- Българо-японските отношения и влиянието им върху икономическата и научно-техническа политика в България от края на 60-те и през 70-те години. Значението на Япония за развитието на българската електроника и машиностроене. Японският опит като фактор за спечелване на българските специализации в СИВ.
- Разведряването в международните отношения и опитите на България за разширяване на отношенията си с развитите капиталистически държави. Основни договори и споразумения. Българското лоби в Япония. Форми и сфери на сътрудничество и съвместна дейност. Характеристики и проблеми на търговията между двете държави. Въпросът за японските кредити. Мястото на България в японската външна политика към Източния блок.
- Кризата в Източния блок през 80-те години и българското преустройство през призмата на Японския икономически модел. Япония и Източния блок в условията на поредното ескалиране на Студената война. Япония и българското преустройство. Идеята за “мини Япония” и кризата във българо-съветските отношения.
- Българо-японски научни, образователни и културни връзки. Основни характеристики и специфики на българската културна политика в Япония. Форми и възможности за културно присъствие и въздействие. Сфери на културна дейност. Изграждане на положителен и устойчив културен облик. Навлизане на японската култура в България и начинът на нейното възприемане. Развитие на японистика в България и на българистика в Япония – представители, изследователски области и интереси. Научно-образователен обмен.
- Япония и българският преход след 1989 г. Промяната след края на Студената война и мястото на България и Япония в координатната система на новите геополитически реалности. Япония и новите външнополитически приоритети на България в периода на преход. Японската правителствена помощ за развитие (ODA) в България – програми, направления и резултати. Възможности и перспективи за отношенията между България и Япония съобразно техните политически, икономически и културни интереси в съвременния свят.
- Япония през погледа на българите
- България през погледа на японците
Литература:
Кандиларов, Е. България и Япония. От Студената война към ХХІ век, С., 2009.
Кандиларов, Е, Участието на България в Експо` 70 – българо-японските отношения и формирането на българската икономическа политика. – ИДА, №20, 2005, 64-90.
Кандиларов, Е. 70-те години на ХХ век – апогей на българо-японските отношения – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на професор Любомир Огнянов. С., 2006, 753-769.
Кандиларов, Е. Българистиката в Япония – минало, настояще, перспективи – В: Университетски четения и изследвания по българска история. ІV международен семинар, Смолян, 11-13 май 2006 г. С., 2008, 681-694.
Кандиларов, Е. От императора Бог към човека монарх – въпросът за новия образ на император Хирохито след Втората световна война – ИБИД, Т. 40, С., 2008, 143-154.
Кандиларов, Е. Възможен ли беше алтернативен модел на българския преход? – Понеделник, 2009, №11/12.
Кандиларов, Е. Българското преустройство, Япония и кризата в българо-съветските отношения през втората половина на 80-те години – В: Юбилеен сборник в чест на проф. Витка Тошкова. С., 2010. (под печат)
Кандиларов, Е. “Японската Фондация” и нейната роля в отношенията между България и Япония. – В: Юбилеен сборник “20 години Японистика в СУ”, С., 2011 (под печат).
Келиян, М. Япония и България. Модернизацията, средните слоеве и селските общности. С., 1999.
Келиян, М. Япония и България: Модели на разслоеното потребление. С., 2008.
Стефанов, Н. Поуки от развитието на японската икономика. Индустриалната политика на Япония. С., 1993.
Стефанов, Н. Японски подход за управление на производството – сравнителен анализ. С., 1996.
Фотев, Б. Технологично развитие, индустриална и пазарна политика. Японският опит в световната практика и някои изводи за България. С., 2006.
Йоргов, В. Националните успехи и поражения на Япония като регионален лидер. – Минало, 3/2005;
Йоргов, В. Неоконсервативната вълна и Япония: новият “черен кораб” или...?. - В: Проблемът Изток-Запад. Съвременни измерения. С., 2004.
Петков, Т. Япония – вчера, днес, утре. Социографски очерк, С., 1970;
Петков, Т. Япония. Външо-политически амбиции. С., 1973;
Петков, Т. Япония. Съвременни проблеми и дилемата. Политически очерк. С., 1975;
Петков, Т. Япония-традиционна и съвременна. С., 1981.
Попов, Н. Световното стопанство се прекроява. Ще завладее ли жълтата раса света. С., 1999.
Juro Teranishi and Tutaka Kosai (edited by). The Japanese Experience of Economic Reforms. St. Martin's Press, Inc., New York, 1993.
Kimie, Hara. Japanese-Soviet/Russian Relations since 1945: Difficult Peace. London ad. New York, Routledge, 1998.
Mathieson, Raymond S. Japan’s Role in Soviet Economic Growth. Transfer of Technology Since 1965. Praeger Publishers, New York, 1979.
Nakamura, T. The Postwar Japanese Economy. Its Development and Structure. Tokyo. 1982.
Nester, William R. American Power. The New World Order and the Japanese Challenge. The Macmillan Press Ltd, London, 1993.
Noziyuki Yonemura and Hiroshi Tsukanoto. Japan's Postwar Experience: It's Meaning and Implication for the Economic Transformation of the Former Soviet Republics. Tokyo, March, 1992.
Nishimura, Yoshiaki et al. Japan's Postwar Experiences – Their Implications for the Transformation of Central and East European Economies. The Japan Institute of International Affairs, Tokyo, March 1994.
Nishimura, Yoshiaki et al. Japan's Postwar Experiences – Their Implications for the Transformation of Central and East European Economies. (Focused on Privatization, Industrial Policy and Financial Restructuring of the Enterprises). The Japan Institute of International Affairs, Tokyo, March 1995.
Програмата е приета от ФС на ИФ на ……….. г. (Протокол № …)
Декан:
(доц. д-р Пл. Митев)