ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ РУСИЯ’2012. QUO VADIS... ПРЕДИСЛОВИЕ
ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ В РУСИЯ‘2012. QUO VADIS…
Сборникът “ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ В РУСИЯ‘2012. QUO VADIS…” е резултат от първата проява на Евразийския център “VIA EVRASIA”, чийто екип е от Катедрата по Нова и съвременна история към Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, и е създаден по проект “Млади учени – 2011” на Фонд “Научни изследвания”.
Сборникът е резултат от дискусиите на академичната кръгла маса от 9 март 2012 г., проведена в Историческия факултет на СУ и посветена на един от ключовите моменти в политическия живот на съвременна Русия – президентските избори от 4 март 2012 г.
Историкът традиционно е свикнал да има времева преднина пред обекта на изследването си и рядко се вглежда в съвремието си, за да не рискува да се загуби като изследовател и да се превърне в извор. Дали обаче натрупаното историческо познание не би осмислило по неочакван начин съвремието ни? Историкът мисли в дълбочина и картината му само би обогатила политоложката повърхност, която едва загатва контурите на съвременната действителност. Всичко, което вече се е случило е история, въпросът е кой има зрението, за да я отличи от ежедневието.
Неочакваното обществено пробуждане и поляризиране в Русия след парламентарните избори от 4 декември 2011 г. създаде особен интерес към президентската република, което беше и поводът да организираме кръглата маса. Участниците в академичния форум са историци, политолози, философи и журналисти, всички от които дават своята гледна точка за съвременна Русия(от СУ “Св. Климент Охридски”, ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, ВСУ “Черноризец Храбър”, Института за исторически изследвания към БАН, Уралския федерален университет “Б. Н. Елцин”, БНР и със специалното участие на екипа на “Часът на инфохолиците”, които бяха медиен партньор на Евразийския център и продължиха дискусията в ефира на Радио “София”).
Разнообразният подход на авторите предлага на читателя богат избор от гледища за постсъветската действителност в нова Русия, на която и самият той е свидетел и която е разтърсвана от емоциите и на младата демокрация, и на старата империя, които ще трябва да съжителстват заедно.
Историкът като всички хора също е пристрастен, няма защо да се заблуждаваме, че сме стерилно обективни, разликата обаче е в коректността на историческото изложение, което стъпва на извори и на многообразие от гледни точки, за да послужи като навигатор за читателя, който сам избира коя историческа посока да припознае, а в случая – quo vadis, Русия…
Дарина Григорова
