Руско-английски исторически контакти в Норфолк. Галя Кларк
Руско-английски исторически контакти в Норфолк
Д-р Галя Кларк
Галя Кларк е завършила „История” и втора специалност „Философия” в Исторически факултет на СУ „Климент Охридски” през 1986 г. Специализирала е История на балканските народи. След редовна докторантура през 1991 г. защитава докторантска дисертация на тема „Обществено-политически въгледи на БЗНС в периода 1944 -1948 г.”. Участва с доклади в научни конференции в София, Ботевград и др. Особено активна е на няколко поредни Школи за млади историци в Приморско в началото на 90-те години. Публикува статии в исторически и политически списания, свързани с историята на БЗНС.
По-късно през 90-те г. и началото на 21 век работи като журналист в ежедневния печат. Била е автор и водещ на предаване „Дипломатическите мисии” по телевизия EBF.
От 2010 г. живее със семейството си в Англия. От Острова изпраща материали за в. „Преса” и други български вестници и списания. Обича да пише исторически статии като някои от тях не са само научнопопулярни, а имат принос в изследванията при гранични науки като материала „Къщи за четене”, цитирана по-долу.
Галя Кларк е доброволка в Градския архив на град Уиндъм, Норфолк. Участва като доброволка в археологически проект за търсене на средновековни графити в църквите на Норфолк и катедралата в Норич. - http://www.medieval-graffiti.co.uk/. Координатор е на Българското общество в Норич и Норфолк – организира отпразнуване на исторически дати като 3 март, 22 септември и пр.
Някои публикации от последните години на исторически теми:
- „Океанът поглъща „Мери Роуз” като „Титаник” в. „Монитор” 13 февруари 2010 г.http://www.monitor.bg/article?id=232416
- “Стоунхендж – загадката на топлите сини камъни” в. Монитор – 7 ноември 2009
http://www.monitor.bg/article?id=220606
- „Изгубеният свят на прадедите ни от Варна”за Варненското златно съкровище – сайта на сп. „Осем“ 18 януари 2011
- „Тебеширени великани воюват за английските хълмове” – „Монитор” – 5 февруари 2011 http://www.monitor.bg/article?id=278825
- „Къщи за четене” – „Монитор” – 7 януари 2012 г. http://www.monitor.bg/bin/marticle?id=321195
- „Музеите в Англия печелят с нови идеи и интерактивност”. Сп. „Будител” април-юни 2012 г.
- „Британски иманяри откриха съкровище за 10 млн. паунда”. 5 септември 2012 г. „Дума” –http://duma.bg/node/38722
- „Оксфорд е микс от академизъм и бонвиванство” 11 декември 2012 г.” Дума” бр. 287 http://duma.bg/node/44551
- „Преса” – април 2013 г. – за археологичен проект за средновековните графити в катедралата в Норич
- „Катедралата в Норич пази историята на Англия”- 18 май 2013 г. в. „Преса” – стр. 55
Руско-английски исторически контакти в Норфолк
Архивите на английската област в Източна Англия Норфолк крият невероятно интересни свидетелства за руско-британските отношения през вековете. Връзка запазени писма на британски морски офицери от началото на 19 век, времето на Наполеоновите войни, разказват емоционално за руско-английските флотски отношения.
Нищо неподозиращият изследовател отваря една от папките, в които се визират отношения с Русия в Norfolk Record Office. Колекцията документи е малка, но крие палитра от информация. Частни писма, дипломатическа кореспонденция, къдрица от коса на девойка и пожълтели вестникарски изрезки крият различни „морски приказки”. Между тях основна е историята на руския младеж Виктор. Вестник „Таймз” отбелязва с почуда и възхищение интересен факт от началото на 19 век. В чисто английската, цитирам вестника, „отлична” институция, а именно, Кралската морска академия в Портсмут /Royal Naval Academy of Porthsmouth/, се осъществява професионално флотско образование на най-добрите английски младежи, от блестящи морски фамилии. Чужденци стриктно не са допускани в този център на военното морско образование. С едно изключение – на млад джентълмен, протеже на руската императрица, младежът сирак Виктор Толубеев.
„Както разбираме, този млад джентълмен от Русия има щастливата съдба да бъде покровителствуван от нейно величество Императрицата на Русия”, пише вестникът. Императрица тогава е принцеса Луиза от Баден – известна като Елисавета Алексеевна. От папката с писма на Уилиам Хаус /William Howes/ и изрезки от някогашната преса, става ясно, че младият руски офицер е бил на руската фрегата „Мъркюри” /тип „Спешен” 1815 г./ Ето как е изглеждала тя според сайт на руски любители на морските исторически съдове.
http://tsushima.su/forums/viewtopic.php?id=6203
На борда на фрегатата, която обичайно плава от Русия до Дания /Копенхаген/ и Холандия, се пренасят двадесет най-прекрасни коня, свидетелствува вестникът. Десет от тях били подарък от руския император Александър Първи до нидерландския Принц Оранж /Вилем/, а останалите - за принц регента на Англия – Джордж Четвърти. Джордж Четвърти е бил изключително културен и просветен монарх, като в същото време си е позволявал начин на живот с много разноски, които неговите министри не одобрявали. Известно е, че
на 21 февруари 1816 г. в параклис в Зимния дворец Вилем се жени за най-младата сестра на цар Александър Първи, великата княгиня Анна Павловна. Бракът е уреждал добрите отношения между императорска Русия и Нидерландия.
Конете били разтоварени на пристанищата Helvoet в Холандия и Портсмут в Англия. Фрегатата „Меркурий” продължила пътя си към Хавър, където натоварила картините от Галерията Malmaison, която руският император е купил. Тази невероятна галерия с прекрасни картини, скулптури и декоративно изкуство е била събрана в замъка Малмезон на императрица Жозефина, съпругата на Наполеон, която е била патрон, ценител и колекционер на изкуство. Цялата колекция от картини е купена от руския император и е изложена в Зимния дворец – в Ермитажа в Санкт Петербург. Как картините са се озовали от Париж в Русия е загадка за арт историците. В този сайт може да се види недоумението им как картините са се озовали в Русия. http://www.courtauld.ac.uk/gallery/archive/hermitagerooms/malmaison/index.shtml
Какво правят френските картини от Малмезон в Ермитажа?
Портрет на Жозефина, 1801
http://www.courtauld.ac.uk/gallery/archive/hermitagerooms/malmaison/gerard.shtml
След първата абдикация на Наполен през пролетта на 1814 г., Жозефина била удостоена с визитите на няколко водачи на съюзниците като пруския крал и цар Александър Първи. Връзката с руския двор обаче била най-силна и дългосрочна. Александър посещавал фамилията й често и й оказвал подкрепа. Едно от най-майсторските художествени обекти на Ермитажа и камеята Gonzaga Cameo, която представя двоен портрет на императора и жена му. Смята се, че Жозефина я е дала на царя на специален бал в негова чест, седмици преди тя да умре.
Портрет на Александър I
http://www.courtauld.ac.uk/gallery/archive/hermitagerooms/malmaison/tapestry.shtml
През август 1815 г. Александър договорил изключителната покупка на 38 от най-хубавите картини на Жозефина като в цената били включени и 4-те й мраморни статуи от Антонио Канова, най-известният скулптор в Европа тогава. Цената била малко под 1 млн. франка. Тази сума помогнала на децата на Жозефина Южен и Хортенз да уредят поне част от огромните дългове, които наследили от майка си.
Тайното пренасяне на картините от Малмезон до руското посолство в Париж се случило между късния август и ранния септември на 1815 г. въпреки, че Малмезон тогава бил под британско командване, а в същото време прусаците вдигали врява за връщане на собсствеността на картините на Касел. През ранната 1816 г. всичките 38 картини и три от четирите статуи на Канова били представени заедно в специална зала на императорския Ермитаж под името „колекцията от Малмезон”. Това подсказвало уважението, което Александър питаел към вкуса на императрица Жозефина, а от друга страна бил удар срещу скандалните конфискации на предмети на изкуството от Наполеон.
Намерените документи от архива в Норфолк отговарят на въпроса как картините и скулпторите от Париж се озовават в Санкт Петербург. Натоварени на руската фрегата „Меркюрий” на която плавал и Виктор Толубеев, картините отпътували за Санкт Петербуг. С фрегатата в Русия се върнал и принц де Бролей, който е служил в руската армия, пише още „Таймс”.
От руски морски офицер през 1815 г. младият Виктор Толубеев става английски флотски офицер след следване в престижната кралска академия в Портсмут. В папката документи, свързани с живота на нашия герой Виктор Толубеев в Англия, има трогателна кестенява къдрица на девойка, завита скромно в хартия.
Някога вероятно е била поставена в медальон. Надписът на английски на къс хартия гласи „Мис Толубеев”. Коя е госпожица Толубеева – негова сестра или друга родственица, засега остава загадка.
Вестник „Таймс” съобщава, че руският посланик е изпратил писмо до сър Г. Грей /свързан с управлението на академията/ . В него амбасадорът заявява, че е получил заповеди от руската императрица да предаде подаръци на капитан Лоринг, гуверньор на Кралският флотски колеж в Портсмут и на проф. Инман, водеш професор в академията. Двамата получават от императрицата диамантени пръстени на стойност 100 гвинеи всеки, а г-н Скелтън, секретар на колежа златна кутия на стойност 50 гвинеи и 30 гвинеи в брой. Тези подаръци изразяват благодарността на руската императрица от грижите за нейното младо протеже Толубеев. Виктор вече започва практически да упражнява нопопридобитите знания на борда на фрегатата на императрицата „Актив” като мидшипман. Този ранг според порядките на академията означава, че вече са изминали две години от завършването на морската академия от Виктор. Фрегатата „Актив” е плавала в Средиземноморието.
За живота на Виктор в Англия не се знае много, но той умира млад, в съня си, вероятно от тежка болест. Това се случва в Англия на 19 януари 1823 г. За смъртта му приятеля му г-н Х. Хауз е известен от друг негов приятел - г-н Смирнов. Хауз очевидно е в много близки приятелски, а може би дори родствени отношения с Виктор Толубеев, тъй като в писмо до сестра си нарича Виктор „бедното момче”. „Изгубихме нашия Виктор”, пише. Хауз и продължава „смъртта на младежа е страшен шок, както за г-н Смирнов, така и за „млади дами, чиито чувства агонизират”. Тук завършваме с историята на младежът Виктор Толубеев, който под крилото на руската императрица учи по изключение като чужденец в най-престижната морска академия в света.
В архива на Норфолк в Норич /Norfolk Record Office/ се пазят и документи на пристанищната комисия в Грейт Ярмут, свидетелствуващи за двустранната руско английска търговия, процъвтявала няколко века и по-специално с пристанище Санкт Петербург. Особено интересни са оловните печати, експонати на музея в Грейт Ярмут “Tide and time”. Тези печати придружават пратките стоки от Санкт Петербург до Грейт Ярмут. Те служат за доказателство, че са минали през митница, а също и за качествен контрол. Някои от печатите са открити с металотърсач в района на Грейт Ярмут. В музея има 4 печата с името на пристанището, дата и име на руски митнически офицер по качествен контрол. На най-ранния от печатите не се чете пристанището, датата е 1792 г., а офицерът е Вастил Истин. Вероятно става дума за Васил Истин. На печат от 1794 г. офицерът Крамцов е прегледал стоката от пристанище Станкт Петербург. От същото пристанище офицерът Ширков „пуска” стоката да пътува с печат от 1820 г. На четвъртия печат няма детайли освен наименованието на стоката - „Балтийско бяло брашно”. На печата от 1792 г. има описание „печат, един от 4-ри оловни диска, пробит в средата за да може връвчици да преминават през него. От двете страни има релефен надпис- SPB / IMRG / 1792, който вероятно се отнася до Санкт Петербург”. Освен бялото брашно от Балтика, английски специалисти от музея смятат, че другите пратки вероятно са бали от руски суров лен или ленено платно.
Вероятно обратно руските кораби до Ленинград са пренасяли херинга. Сред изворите има данни за търговия с маринована херинга от Грейт Ярмът, превозвана през 1900 г. както към Ню Йорк, Италия, Германия, но и към Русия.
Преди първата световна война съществуването и развитието на пристанището Грейт Ярмут зависело в огромна степен от рибната индустрия. По-голямата част от рибата е експортирана към Русия. Рибата, изнасяна за Русия, била добре опакована в бъчви със слоеве от сол. Оказва се, че руските селяни обичали не само херингата.
Те изпивали солената марината, тъй като страдали от липса на сол поради високия данък върху солта.
Руските купувачи пробвали херингата като отваряли една от бъчвите и хапвали направо на място от рибата. Никой не го е било особено грижа за хигиената.
Търговията между съветска Русия и Англия през 20-те години
Други връзки между Русия и Грейт Ярмът, които могат да се видят в музея “Tide and Time” са серия от картини на руски кораби, рисувани през 30-те години на 20 век, т.е. по времето на Съветска Русия. Стоките, носени от параходите, не са споменати. Само на една картина се споменава, че параходът за товари – „Окста” от Ленинград носи дървени траверси – най-вероятно за железопътни линии. Подобно на този руски параход, И норвежки, естонски и дори гръцки параходи са акустирали в Ярмът, като товарът им е дървен материал от Архангелск, Сорока и Ленинград, Русия. Отново няма преки податки за стоките, превозвани по обратния път - от Англия към съветска Русия.
В архива на Норфолк има и документални податки не само за търговски, но и за военни отношения с Русия. В църквата „Св. Николай” в Грейт Ярмът през 1799 г. са погребани шест руски моряци. Преди да умрат, те са били пациенти на флотската болница на Грейт Ярмът. Случаят е свързан с историята на 84 руски и 15 английски войника, участвали във войските, завърнали се от англо - руска инвазия на Холандия.
Историята на погребаните моряци обаче ще е предмет на по-нататъшно проучване от авторката.
