Геополитически прочит на руско-украинските отношения. Валентин Катранджиев

 

 















д-р Валентин Катранджиев 

ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЧИТ 

НА РУСКО-УКРАИНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ


Предистория 

Украйна е страна с 46 милионно население, приблизително равна по територия на Франция и е втора по икономически потенциал след Русия в постсъветското пространство. Украйна е стратегически най-важната за Москва страна в рамките на ОНД. Идентификацията на Русия с Украйна има своите културно-исторически и етно-религиозни корени, датиращи още от VIII-IX век. Руснаците смятат „Киевска Рус” - която включва и определяното като средновековна украинска държава Галичко-Волинското княжество -  за историческа сърцевина на руската държавност. Руснаците често наричат Киев „майка на руските градове” и го смятат за център на източнославянската православна цивилизация. За руската историография руснаците („великоруси”), украинците („малоруси”) и белорусите са трите народо-образуващи етноси на средновековната руска държава.

     След края на монголо-татарското нашествие съдбите на руския и украинския народ се разделят. Киевска Рус се разпада и центърът на руската държавност се пренася на север, а югозападна Рус (днешна западна Украйна) е присъединена към е Жечпосполита (федеративно полско-литовско кралство с общ монарх и сейм). През 1648 г., предвождани от техния лидер Богдан Хмелницки, казаците от Запорожието въстават срещу полските магнати. Създадената от него през 1654 г. Переяславска рада взима решение контролираните след въстанието територии да преминат под протектората на Русия. След края Переяславската рада започва постепенен процес на инкорпориране на Украйна в състава на Руската империя. Този процес приключва в края на XVIII век с разделянето на Полша и формирането на Запорожката Сеч, която в последствие е ликвидира от руските войски.

      През периода на Руската империя украинците са наричани „малоруси”, което в съвременен контекст се смята за обидно. През XIX век започва процес на етнокултурно и езиково самоопределяне на Украйна, което полага и основите на съвременната украинска нация. Основен проблем при формирането на съвременната украинска държава е отсъствието в исторически план на ясно обособени етно-географски граници между териториите, населявани от руснаци и украинци. В много райони населението е било смесено, при незначителни културни различия.

В края на Първата световна война Украйна се намира във водовъртежа на двете разпадащи се империи – Руската и Австро-унгарската. В размирните 1917-1918 г. се образуват набързо няколко украински републики (Украинска народна република, Хетманът, Западно-украинска народна република, Съветската украинска република). Съветите печелят гражданската война, която се води и на територията на Украйна и съгласно полско-руския Рижки мирен договор от 1921 г. Западна Украйна е присъединена към Полша, а централната и източна част към образувания през 1922 г. Съветския съюз. Това териториално разделение просъществува до 1939 г., когато съгласно секретните протоколи на Пакта за ненападение (Пакта „Молотов-Рибентроп”) Полша е поделена между Нацистка Германия и Съветския съюз. Западна Украйна преминава в състава Съветския съюз. През съветския период Украйна е втората по индустриална и селскостопанска мощ република след Русия. Двете бивши съветски републики са в основата на Беловежките споразумения (заедно с Белорус), белязали международноправното разпускане на СССР и създаването на негово място на ОНД като част от „мирния развод” и началното запълване на геополитическия вакуум в постсъветското пространство.

Откритите въпроси

Развитието на отношенията между Русия и Украйна е съпроводено с разрешаването на редица открити въпроси, които засягат не само двустранния политически диалог, но имат пряко отражение върху регионалната геополитика.

С разпадането на Съветският съюз на преден план в отношенията излиза въпросът за Кримския полуостров и статута на военоморската база в Севастопол. С решение на съветския лидер Хрущов от 1954 г. Крим е териториално придаден на Украинската ССР. Това решение, макар и доста спорно от юридическа гледна точка, е взето в унисон с тогавашното съветско законадателство. Спорът за териториалната принадлежност на стратегически важния полуостров на Черно море е разрешен в началото на 90-те години. Русия се съгласява Крим да остане под юрисдикцията на Украйна, но Киев прави компромис като дава на Крим статут на особен автономен регион. Макар и малко вероятно, но при един бъдещ негативен за Москва геополитически сценарий, тя може отново повдигне и въпроса за Крим. Исторически факт е, че Русия води няколко войни с Турция (подкрепяна от водещите западни държави – Франция, Англия), за тази територия, която в продължение на векове е част от Руската империя. Настоящото скрито ентонационално разделение в Крим не е само вътрешен украински въпрос. То е проекция на геополитическите интереси на Русия, НАТО и Турция. Живеещото в Крим значително рускоезично  население определя Русия като своя втора родина, което официален Киев тълкува като форма на сепаратизъм. Освен това, през последните десет години Анкара активно политически и финансово подкрепя тежненията за извоюване на етнонационална автономия на кримотатарския тюркоезичен етнос в рамките на Кримския регион.   

По-сложна за разрешаване остава дилемата с базата в Севастопол, тъй като за разлика от Крим, градът е бил в пряко административноподчинение на Москва. След продължителни напрегнати преговори страните намират компромис за подялба на Черноморския флот, а Руската федерация получава правото да ползва Севастополската база до 2017 г. През 2010 г., въпреки яростната съпротива на опозицията в Украинската рада, мнозинството ратифицира Харковските споразумения (Медведев-Янукович), които осигуряват възможността на Русия да запази правото да базира Черноморския си флот в Севастопол до 2042 г., което е очевиден геополитически успех за Кремъл.

Друг важен момент е делимитацията на границите. През 2003 г. е подписан договор за определяне на сухопътните граници между двете държави. Открит остава въпросът за морски граници. След 1991 г. Украйна определя своята морска граница по линията на Краснодарския регион и остров Тузла. По този начин плавателната част на Керченския пролив остава под контрола на Украйна. Остров Тузла се формира като остров в края на 40 г. на миналия век, като дотогава той е плитчина. Опитите на Русия през 90-те години да върне предишното състояние на острова срещат противодействието на Украйна, имаща териториални претенции върху него. От 1996 г. се водят двустранни преговори за разрешаване на териториалния спор и като цяло за определяне на правния статут на Азовско море и Керческия пролив. В договора от 2003 г. се фиксира положението за третирането на Азовско море като вътрешно море между двете държави. Това е много важен правен принцип, който на практика осигурява руско-украинска подялба върху част от черноморската акватория. През юли 2012 г. по време на срещата Янукович-Путин страните постигат принципна договореност за делимитация на морските граници в Азовско и Черно море, съгласно която Украйна получава юрисдикцията върху остров Тузла, а Русия запазва контрола върху преминаването на руски военни и граждански кораби през Керченския пролив, което е очевиден геополитически успех за Кремъл.

Украйна е изцяло зависима от доставките на руско синьо гориво за нейната икономика. Газовият въпрос, който е от принципно значение за Киев, продължава да е основният препъни камък в руско-украинските отношения. Той също има не само двустранно, но и регионално геополитическо измерение, тъй като Украйна осигурява значителна част от транзита на руски природен газ за европейските енергийни пазари. През 90-те години „Газпром” няколко пъти спира газовите доставки за Украйна заради неизплатени дългове. Руската страна се опитва да реши проблема с дълга, като притиска Киев да продаде капиталовите права върху част от украинската газо-преносна мрежа и свързаните с нея фирми. Киев отхвърля формулата „дълг срещу собственост”. Част от дълговете Украйна изплаща като предава на Русия наследени от съветско време въоръжения и ядрени арсенали. Като елемент от противодействието на Киев срещу натиска на Москва е затрудняването на транзита на руско синьо гориво за страните от ЕС. По тази начин украинското държавно ръководство се стреми да „интернационализира” газовите противоречия с Русия. Това особено проличава, когато на власт в Киев е прозападният тандем Юшченко-Тимошенко. Газовите конфликти неизменно съпътстват руско-украинските отношения и след 2000 г. Те достигат своя апогей през 2009 г., когато в тяхното разрешаване е привлечен и Брюксел. В резултат на преговорите е договорено създаването на тристранен газов транспортен консорциум Украйна-ЕС-Русия с цел избягване на бъдещи газови конфликти и безпроблемното транзитиране на руски газ през Украйна за ЕС.

През март 2009 г. правителството на Тимошенко сключва важна сделка с Брюксел, която предвижда европейски инвестиции за модернизирането на украинската газова система на стойност 2.5 млрд. евро до 2016 г. в замяна на ангажимент от страна на украинците да поставят дейността на националния им газов разпределител в унисон с европейската енергийна регулаторна и пазарна рамка. Важно място във финансирането и контролирането на предвидените средства за реформиране на украинската енергийна система имат три ключови финансови институции – Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка. Изключването на основния доставчик „Газпром” и неговите подразделения в Украйна „Рос-укр-енерго” и „Газпром сбит”, които държат една четвърт от украинския газоразпределителен пазар, силно засяга руските енергийни интереси. Русия противодейства с настъпателна икономическа и газова политика, която води до влошаване на социално-икономическата обстановка и загуба на властта от прозападното правителство на Тимошенко и президента Юшченко. Киев и Москва още не могат да се договорят за цената на руския природен газ за Украйна [1].

 Киев се опитва, засега безуспешно, да предоговори действащите газови споразумения, смятани от него за заробващи. Русия не пропуска да обвърже въпроса за предоговаряне цената на газа с получаване на достъп до управлението на украинската газопреносна мрежа. Във връзка с това Киев изрично държи системата на управление да се осъществява посредством тристранния консорциум (Украйна-ЕС-Русия). От 2010 г. Путин прави опит за наложи частичен контрол върху украинската газова система, като предлага обединение на „Газпром” и „Нафтогаз Украйна” в общ стопански субект.

Липсата на напредък в газовите преговори и постоянно растящата цена на руския газ кара правителство на Украйна да вземе стратегическо решение за по-активно развитие на собствения газодобивен сектор. На настоящия етап потребностите на Украйна възлизат на близо 50 млрд. к.м., което е 2.5 пъти по-малко от равнището на собствения добив. Във връзка с това през 2010 г. шефът на „Газпром” Алексей Милер и украинският министър на енергетиката и въглищата Юрий Бойко се договарят за създаването на две съвместни предприятия за добив на газ от въглищни пластове и проучване на черноморския шелф.

Динамика във външнополитическата ориентация на Украйна

Основно предизвикателство пред външната политика на Украйна е намирането на баланс между трите основни вектора на външнополитическа й ориентация: руски, европейски и американски. Многовекторният характер на украинската външна политика осигурява нужното поле за маневриране в регионален и глобален план. Провалът на „Оранжевата революция” връща на власт отново Партията на регионите, ползваща се подкрепата на рускоезичната и индустриално развита Източна Украйна, но това не довежда до рязък завой във външнополитическия курс. Също така спечелването на президентски избори от проруски настроения украински президент Виктор Янукович създаде илюзорното впечатление за завръщане на Украйна в руската геополитическа орбита. В действителност нещата изглеждат по-сложно.

Дипломатически отношения на ниво посланик между Руската федерация и Украйна са установени през 1991 г. Освен посолствата в Москва и Киев, страните разполагат с по 4 генерални консулства. От момента на установяването на дипломатически отношения между двете съседни страни са подписани около 200 междудържавни договори и споразумения и близо 300 междуведомствени документа. Президентът Янукович се стреми да печели търговско-икономически дивиденти от развитието на активни търговско-икономически отношения с Русия без обвързване на страната в тесни интеграционни геополитически модели под егидата на Москва. Украйна и Русия си взаимодействат в рамките на ОНД. Киев е със статут на наблюдател в Евразийската икономическа общност и Евразийската група за противодействие срещу легализацията на престъпно придобити доходи и срещу тероризма. Обаче Украйна не бърза да се присъединява към Митническия съюз (Русия, Беларус Казахстан), който предстои да бъде трансформиран в Евразийски интеграционен съюз. Русия уверява, че Украйна ще получи руския газ по цените, съизмерими с тези, които получава руският потребител, ако реши да стане част от Митническия съюз. Украйна влиза в петицата на търговските партньори на Митническия съюз. 60 млрд. щ.д. стокооборот между страните в Митническия съюз за 2011 г. се равнява на съвкупната им търговия с Украина. От формална гледна точка аргументът на Киев да заема изчаквателна позиция по отношение на Митническия съюз произтича от неясните резултати от функционирането на Съюза и неизпробваната до момента регулаторна рамка.

Русия активно лобира за ратификацията от страна на Киев на Споразумението за зона на свободна търговия в рамките на ОНД. Москва се опитва да убеди своите украински партньори, че присъединяването на Украйна към ЗСТ в ОНД ще създаде благоприятни условия за развитие на преки отношения между отделните стопански субекти. Дълго време Украйна не желаеше да се присъедини към Зоната за свободна търговия в рамките на ОНД преди да бъде намерено принципно решение на газовия въпрос с Русия. Все пак в края на юли 2012 г. след продължителни колебания украинския парламент ратифицира договора за присъединяване.

Двустранното търговско-икономическо сътрудничеството е съсредоточено в сферите на енергетиката, машиностроенето, нефтената и газовата индустрия, черната металургия, самолетостроенето. Неговата юридическа база са Договорът за икономическо сътрудничество (1998 – 2007 г.) и Програмата за икономическо сътрудничество (2008-2010 г.). Руският капитал е солидно позициониран в Украйна, където преките руски инвестиции са 3.7 млрд щ.д. (7% от общия обем преки чуждестранни инвестиции в украинската икономика). Преките украински капиталовложения в руската икономика са много по-скромни и възлизат на 164.5 млн. щ.д. Руската федерация е най-големият търговски партньор на Украйна с 30% дял от външната търговия на Украйна. Рязкото намаляване на стокообмена е компенсирано през следващите две години и през 2011 г. достига близо 41 млрд. щ.д.  Въпреки колебанията на руската страна, от 2010 г. двете страни предприемат реални стъпки за коопериране в сферата на някои високотехнологични производства, по специално в строителството на самолети. Например, украинският държавен авиостроителен концерн „Антонов” и руската „Обединена авиостроителна корпорация” постигат практическа договореност за съвместно руско-украинско производство на самолета АН-70. 

Без прилагането на стопански интеграционни модели е невъзможно руснаците и украинците да бъдат конкурентни в сферата на международните високотехнологични пазари. Проучват се и възможностите за изграждане на съвместни предприятия в сферата на атомната енергетика, по специално за ремонт на действащи и разработка на нови типове реактори за АЕЦ и производство на ядрено гориво за тяхната експлоатация. Русия и Украйна си партнират в космическия отрасъл, преди всичко в модернизация и експлоатация на ракети-носители, предоставяне на пускови услуги, разработка и експлоатация на космически системи за дистанционно сондиране на Земята, в това число провеждане на екологичен мониторинг и метеорологични изследвания, участие на украински институти в изграждането на руската навигационна система ГЛОНАСС.

Руският вектор във външната политика на Киев се допълва с активния курс на евроинтеграция на страната. Това става на фона на отчитането от страна на президента Янукович на силните тежнения на украинското общество и предприемаческата общност към ЕС. На настоящия етап се водят интензивни преговори между Киев и Брюксел за сключване на дълбоко и всеобхватно споразумение за свободна търговия. Споразумението ще означава откриването на нова голяма пазарна ниша за европейските компании и трайно търговско-икономическо обвързване на Киев с ЕС. Основните пречки пред финализирането на преговорите са свързани с достъпа на украинските превозвачески фирми до европейския транспортен пазар, износа на украинска пшеница и искането на Киев споразумението да бъде важна първа крачка към пълноправно членство в обозримо бъдеще.

Върху успешното завършване на преговорите повлиява и казусът с бившия украински премиер Тимошенко. Последните месеци украинският президент Янукович играе доста сложна игра. Името му е замесено покрай съдебния процес срещу неговия политически опонент Юлия Тимошенко. Парадоксално е, че прозападно настроената бивша украинска премиерка получава седемгодишна присъда за превишаване на пълномощията си по сключване на неизгоден за нейната страна газов договор именно с Русия. В произнесената от Печерския районен съд в Киев сурова присъда Москва съзира подчертан антируски контекст, като счита руско-украинските договори за газта, подписани през мандата на Тимошенко, са взаимноизгодни и съобразени с нормите и практиката на международното право. С осъждането на Тимошенко Янукович се стреми да реши две основни задачи: първо, да неутрализира своя основен политически опонент и второ, да демонстрира пред украинския народ, че той не е проруския фактор в Украйна, за което бива обвиняван, а е държавник, отстояващ националния украински интерес. Интересно е, че Янукович предприема атака срещу Тимошенко в момент, когато преговорите с ЕС за сключване на споразумение за свободна търговия навлизат в решаваща фаза. Според Янукович, стратегическият интерес на Брюксел за въвличане на Киев към неговата геоикономическа орбита ще надделее над искането Киев да се придържа към европейските ценности на демократично управление и човешки права. Стратегията на Янукович обаче може да се окаже непечеливша след като първия европейски дипломат Катрин Ащън предупреди украинското ръководство, че политическите репресии и разчистването на сметки могат сериозно да навредят на европейско-украинските отношения и да блокират успешното завършване на европейско-украинските преговори. Силният международен натиск, оказван върху Янукович за момента се оказва контрапродуктивен и за самия Брюксел и отваря поле за укрепване на руския вектор в украинската външна политика.

Важно е обаче да се отбележи, че украинският военнополитически и икономически елит прави съществено разграничение между европейска и атлантическа интеграция. По принцип мнозинството украинци подкрепя членството на страната в ЕС, но са против членството й в Североатлантическия алианс. Във връзка с това през 2010 г. украинският парламент приема ключов закон за неутралитета, с който на практика се ревизират усилията на предишните правителства за интегриране на Украйна в НАТО. Това решение на Украйна е в унисон в руското виждане за недопускане разширяването на НАТО в постсъветското пространство. Неутралитетът на Украйна не омаловажава усилията на Киев да допринесе за изграждането на система на колективна сигурност в европейското и евроатлантическото пространство. Русия и Украйна от длъго време не могат да подпишат Декларация за стратегическо партньорство, която да стане важен компонент от европейската система за сигурност.

Украинско-европейско споразумение за свободна търговия би обезсилило усилията на Москва да привлече Украйна в Митническия съюз заедно с Русия, Беларус и Казахстан. Във връзка с това Кремъл предприема дипломатическа и икономическа офанзива срещу подготвяното споразумение с ЕС. Наскоро Русия наложи нови мита върху някои селскостопански украински продукти (захар, картофи, зеле и др.) и най-вече върху стоманата и стоманените изделия. Това ще доведе до свиване на украинските експортни приходи от руския пазар. Русия също така се стреми да установи контрол върху задлъжнелите към руски банки украински предприятия от химическата, металургическата и хранително-вкусовата промишленост, принуждавайки ги да покриват дълга си срещу активи (по схемата дълг срещу собственост). По линия на двустранните си отношения с Франция, Германия и Холандия Кремъл се стреми да засили скептицизма в тези страни по отношение на украинското еврочленство. 

Геополитическо съперничество между Русия и Полша в Украйна

Украйна заема буферно място между Европа и Евразия, като е позиционирана периферно спрямо двете и в по-голямата си част е обект, а не субект на геополитически отношения. Своя собствена геополитика могат да си позволят само суперсилите и водещите регионални играчи. Съседите на Украйна (Русия и Полша) са ключови регионални сили със собствени геополитически проекции. В продължение на три столетия Украйна е част от руския държавен и културно-исторически организъм. Дълго време Полша се е стремяла да вземе инициативата, заемайки крайни позиции на противопоставяне спрямо Москва в Украйна. През последното десетилетие обаче се забелязва тенденция на преосмисляне на полската позиция, като Варшава мъдро приема ролята на алтернативен полюс на сила по отношение на Украйна без да дразни открито Москва. Това създава предпостави са известно сближаване между Полша и Украйна. Важно е да се почертае също така, че Полша в качеството й на важен и надежден американски стратегически съюзник е използвана от САЩ за реализиране на важни американски геополитически проекти в постсъветското пространство и по специално в Украйна. И не на последно място Полша е сред най-активните държави в ЕС, която има подчертан интерес от сключване на Споразумение за зона за свободна търговия и евентуално асоциирано членство на Украйна в Евросъюза. Това е начинът, чрез който Варшава разчита на укрепи своите собствени геополитически позиции в Украйна. Стратегическата цел на Варшава е пълното откъсване на Украйна от руската геополитическа орбита.

Хуманитарни аспекти: религията и езикът 

Хуманитарната политика е съставна част на руската външна политика. Като се изключи тандемът Елцин-Козириев (1991-1993 г), който демонстрира явна незаинтересованост към съдбата на съотечествениците, разпръснати на територията на бившия Съветския съюз, следващите руски управляващи тандеми Елцин-Примаков (1996-1998) и Путин-Медведев понастоящем следват политика на културна интгеграция, която предполага отстояване на културните, религиозните и езиковите права на етническите руснаци в постсъветското пространство.    

Религията е важен инструмент на руската хуминатарна политика. Етнокултурното и езиковото разделение между Източна и Западна Украйна е фактор на вътрешнополитическа нестабилност, която Русия може да използва при определени обстоятелства. В Западна Украйна са много силни позициите на Униатската църква (православна по обредност, считаща обаче папата за свой върховен религиозен водач) за разлика от източната част, където действа основно украинският филиал на Руската православна църква. 

Езикът е другият ключов инструмент на руското влияние. Двадесет и две години след разпадането на Съветския съюз руският език продължава бъде своебразен lingua franca в постсъветското пространство, използван като матерен от значими рускоезични диаспори. Руската държава по принцип подкрепя руските диаспори в отстояване на техните езикови права, но основно го прави чрез финансово и образователно подпомагане на руските училища, а не чрез директна намеса във вътрешните работи на бившите съветски републики.

По конституция украинският език е единствен официален държавен език в страната. Утвърждаването на украинския език в работата на държавните институции, образователната система и СМИ се превръща в ключов елемент от формиране на украинската постсъветска национална идентичност. Този процес,  известен още като „украинизация”, цели спре процеса на „русификация”, силно застъпен по време на съветския период, когато Русия и Украйна са част от една обща многонационална федеративна държава.

Съгласно последните социологическите проучвания на Център „Юри Розмуков” близо 43% от украинците настояват украинският език да се запази като единствен държавен и официален език в страната. Други 25% призовават руският език да стане официален в отделни региони, което предполага, например, че общуването на гражданите от дадения регион с държавните институции може се извършва на руски език, в това число и по въпросите на деловодството и съдопроизводството. Немалките 24% отстояват позицията руският език да придобие статут на втори официален език в страната. 

В началото на август 2012 г. влезе в сила сериозно разтърсилият украинското общество закон „Относно основите на държавната езикова политика”. Законът беше приет с мнозинството от гласовете на управляващата Партия на регионите, в чиято предизборна платформа преди четири години беше залегнало обещанието за предоставяне на руския език статут на регионален език. Столицата Киев е категорично против закона за регионалните езици. Коренно различна е ситуацията в Крим, където законът се приема от близо 90% от населението. Противниците на закона обвиняват управляващите в подкопаване основите на украинската държавност и възстановяване господството на руския език. Противопоставянето върви по линията украински – руски, въпреки че законът не третира конкретно  руския език. Законът създава обща правна рамка, уреждаща правото на използване на общо 17 езика в т.ч. и български [2]. Другите езици са белоруският, арменският, гагаузкият, идиш, кримотатарският, молдавският, немският, новогръцкият, полският, ромският, румънският, словашкият, унгарският, караимският и кримският. Законът, популярно наричан „регионален език” или „език на малцинствата”, може да се употребява само в региони, където съответното малцинство е повече от 10% от населението. Съгласно разпоредбите на закона, използването на малцинствения език не се дава по право, а след заявено желание пред местната регионална власт от страна на съответната малцинствена общност. В едно противниците на закона за регионалните езици имат право. Законът може да се окаже бомба със закъснител, защото чрез него би се стартирал процесът на езиковото парцелиране на Украйна и засилването на етно-национално обособяване с крайно негативни последици за младата украинска държава. Що се касае до руския език, то посредством закона той ще си извоюва статут на регионален език като първи етап от възможността да придобие статут на втори държавен език при благоприятна за рускоезичната диаспора вътрешнополитическа конюнктура.

 

 

Изводи: 

Последното социологическо проучване, проведено съвместно от украинския Фонд „Интеграция” и ИА „Нов регион” разкрива сложния характер на руско-украинския политически диалог. Според проучването 13% от украинците прогнозират тежки времена за руско-украинските отношения, а 30% от тях се опасяват от налагането на твърд курс спрямо Киев през новия президентски мандат на Путин. Украинците не намират принципна разлика между Путин и неговия предшественик Медведев в сферата на външната политика. В същото време не се оправдават очакванията на украинското общество за пробив в отношенията между Москва и Киев с идването на власт на президента Янукович и на неговата Партия на регионите. Активният междудържавен политически диалог на различни нива (срещи на ниво държавни глави, правителства, парламенти, и работата на съвместна междуведомствена комисия) за момента не спомага за преодоляване на газовите противоречия.

Кремъл следи изключително внимателно сложната динамика на отношенията на Украина със Запада в лицето на ЕС и САЩ и очевидно е доволен от текущото замразяване на преговорите за сключване на споразумение между Киев и Брюксел за създаването на зона за свободна търговия.

В контекста на ключовия руския външнополитически приоритет за изграждането на Евразийския съюз Путиновата администрация ще отделя немалък политически и стратегически ресурс за привличането на Украйна в този толкова важен за нея геополитически и геоикономически проект в постсъветското пространство. За Москва е очевиден фактът, че без Киев Евразийският съюз няма да е пълноценно начинание. Подходът на Русия към Украйна ще се гради върху политиката на „моркова” и „тоягата”. Може да се предположи, че през новия мандат Путин ще заложи повече на „моркова”, т.е на предоставянето на икономически преференции в замяна на желание за по-тясна интеграция от украинска страна.

Редица експерти обаче са на мнение, че отсъства цялостна визия на Москва за развитието на руско-украински отношения. Експертите от ЕС (предимно поляци и шведи, които са сред най-активните в определяне на политиката на ЕС в постсъветското пространство) смятат, че Русия не е готова да третира своя южен съсед като равноправен партньор и като надежден стратегически съюзник. Кремъл се стреми да постигне предимно тактически договорености с Киев, според които Украйна би получила известни търговско-икономически преференции в замяна на ангажирането й в реализирането на руските геополитически проекти в постсъветското пространство.

В Източна Украйна се намира основната индустриална база на страната, осигуряваща значителен дял от БВП. Русия би могла да използва 10 милионната рускоезична диаспора като лост за влияние върху  руско-украинските отношения. Проучванията на обществените нагласи ясно показват, че украинското общество е силно поляризирано по въпроса за езика, а от там и по въпроса за националното си самоопределяне.

 

[1] През януари 2009 г. Москва и Киев сключват договор за транзит на природен газ от Руската федерация за Европа през Украйна за 10 годишен период. Отстъпката в цената на руския газ за Киев от близо 20% се обвързва с цената на транзита, която плаща Москва на Украйна. През 2009 г. съотношението е 229 щ.д. за 1000 к.м. – 1.7 щ.д. за 1000 к.м. на 100 км.. През 2010 г. преминаването към разплащане по пазарни цени води до покачването на цената на руските газови доставки за Украйна. Киев получава известна отстъпка съгласно Харковските споразумения от 2010 г., , което позволява цената плавно да падне от 330 до 250 щ.д. на 1000 к.м. горепосочената година. През 2011 г. средната цена на руския газ за Украйна възлиза на 280 щ.д. за 1000 к.м. През 2012 г. се очаква средната годишна цена руските газови доставки рязко да скочат до 440 щ.д. за 1000 к.м.

[2] За българите в Украйна остро стои въпросът дали ще могат да съберат изискуемите 10%. Това ще зависи от критерия за административно деление, който ще бъде избран в подзаконовите актове по прилагане на закона („район” или „област”). В Украйна живеят около 130000 бесарабски/те/ българи с регионален център в г. Болград. Към 2001 г. българите наброяват 61% в Болградския, 39% в Арцизки и в Тарутински регион 38%. Българската общност е доста инертна, въпреки че е запазила българското си самосъзнание и корени. Българският език се изучава като факултативен предмет в редица училища.

 

 

Използвана литература:

Гулевич, В. (2012) Украина и стратегические интересы Польши. (Фонд Стратегической Культуры, 2012)  Извлечено на 21.08.2012 г. от:  http://www.fondsk.ru/news/2011/09/15/ukraina-i-strategicheskie-interesy-polshi.html

Гуманитарные аспекты российско внешней политики в исследовании по Грузии, Молдове, Украине и Балтийским странам. (Geopolika, Литва, 2009) Извлечено на 21.08.2012 от:  http://www.geopolitika.lt/?artc=3704  

Делимитация российско-украинской границы в Керченском проливе  ("РИА Новости”, Россия, 2012) Извлечено на 21.08.2012 г. от:  http://inosmi.ru/infographic/20120716/195007357.html

Договорно-правовая база Российско-украинских отношений. (Посольство Российской Федерации на Украине, 2012) . Извлечено на 21.08.2012 г. от:  http://embrus.org.ua/ru/juridicalbases

Как изменятся российско-украинские отношения при Путине? (The Epoch Times, 2012) Извлечено на 21.08. 2012 г. от: http://www.epochtimes.ru/content/view/62498/9/

Коцева, Е. (2012) Дали българският език ще бъде признат в Украйна - зависи от самите българи там. (Интервю с Райна Манджукова, биш председател на Агенцията за българите в чужбина, “Inews”).  Извлечено на 21.08.2012 г. от:  http://inews.bg/

Ольшански, Т. (2012). Российско-украинские отношения: свет в конце туннеля? (Российсикий политически клуб „Патриот”). Извлечено на 21.08.2012 г. от:  http://prpk.info/articles/analitica/rosiisko-ukrainskie-otnoshenija-svet-v-konce-tunelja.html

Российско-украинские отношения. (ИТАР-ТАСС, 2011). Досье. Извлечено на 21.08. 2012 г. от: http://www.itar-tass.com/c109/112401.html

Российско-украинские отношения – от ситуативной прагматики к полноценной стратегии. (Аналитический доклад Экспериментального Творческого Центра им. „Кургиняна”, 2011). Извлечено на 21.08.2012 г. от: http://www.kurginyan.ru/publ.shtml?cmd=art&theme=12&auth=&id=2316

 

Русский язык в постсоветском пространстве: политика и геополитика (Newizu.ru,2012). Извлечено на 21.08.2012 г. от: http://mywebs.su/blog/politic/10100.html 

 

Украина получит остров Тузла в обмен на «ключ» к Керченскому проливу для России. (Российский обозреватель, 2012). Извлечено на 21.08.2012 г. от:  http://www.rus-obr.ru/tags/rossiisko-ukrainskie-otnosheniya

20 Август 2012 г. 

 

 

© 2012-2021 VIA EVRASIA Всички права запазени. site by: Св. Мирчева almanach "via evrasia", issn 1314-6645