Евразийската идеология - архетипи и епигони. Доц. д-р Дарина Григорова

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Катедра "Нова и съвременна история"

 ПРОГРАМА 

 “Евразийската идеология – архетипи и епигони”

ОКС: магистър

Специалност:  Специалност История – Магистърска програма по “История на Евразия, Русия и Източна Европа”

Форма на обучение: редовна

Хорариум:  60 ч. лекц.; кредити: 3

Вид дисциплина: задължителна

Лектор: Доц. д-р Дарина Григорова

Анотация

Разпадането на руската империя през 1917 и на съветската империя през 1991 г. поставя на преден план въпроса за руската национална идея. Евразийството – и “старото” (под “старо” евразийство разбирам най-ранната фаза от идейния живот на това течение – първата половина та 20-те години на ХХ век, когато П. Н. Савицки, Н. С. Трубецкой, Г. В. Флоровски, Я. Д. Садовски и Г. В. Вернадски поставят основите му), и “новото” (А. Дугин, Н. Назарбаев) възникват, за да запълнят постимперския (постсъветския) вакуум в руското национално съзнание. 

Целта на спецкурса е да се анализира евразийският вариант на “руската идея” и адекватността му на търсенията на постсъветския човек, като  се типологизират архетипите и епигоните на евразийската идеология.

Теми:

1. Евразийската идеология – хронология, представители, историография.

2. “Евразийската нация” като отговор на болшевишкия интернационализъм. Понятията “россиянин” и “русский” според “старите” евразийци, руската обществена мисъл от ХІХ – началото на ХХ век. 

3. Еклектичният характер на евразийската идея – заимствания на евразийците от славянофилската, либералната, консервативната и месианската обществена мисъл в Русия от втората половина на ХІХ до началото на ХХ век. 

• Евразийският месианизъм и П. Чаадаев, В. Соловьов и К. Леонтиев. 

• Руската интелигенция от началото на ХХ век. Дискусиите около сборника “ВЕХИ”.

4. Руската емиграция в търсене на националната идея. Иван Илин, Фьодор Степун, Михаил Меншиков, Павел Милюков. Николай Бердяев. Георгий Федотов.

• Влиянието на ОГПУ на руската емиграция и на евразийството. 

5.  Антиевропеизмът на “старото” евразийство и антиглобализмът на “новите” евразийци. Подмяната на “външния враг”. “Евразийският суперетнос” като отговор на “американския суперетнос”. Понятието “россиянин” според постсъветската академична и обществена мисъл като заместител на понятието “съветски гражданин”. 

6. Православната религия като идентичност на “съборната” личност. “Евразиецът” като продължител на “вселенската” и “всечеловеческата” личност на Ф. М. Достоевски. Понятието “съборност” в евразийската лексика – заменител на политическите определения “ляв”, “десен” и др. “Евразийската империя” и “Православна Рус”- съпоставка на двата идеала.

7. Икономически и политически перспективи на евразийската идеология – опит за усвояване на постсъветското пространство като реакция на глобализацията (Евразийската икономическа общност и Н. Назарбаев).

8. Постсъветският национализъм и “руската идея” (А. Солженицин, Н. Нарочницкая, В. Кожинов, А. Янов).

Литература

1. Алексеев, Н. Н. Русский народ и государство. М., 1998.
2. Балуев, Б. П. Споры о судьбах России. Н. Я. Данилевский и его книга “Россия  и Европа” Тверь, 2001.
3. Бердяев, Н. А. Пътят на Русия: Константин Лентиев и руската идея. София, 2001.
4. Бердяев, Н. А. Судьба России: соч. М., 2000.
5. Бердяев, Н. А. Pro et contra. Антология. Спб., 1994.
6. Бромберг, Я. Евреи и Евразия. М., 2002.
7. Вандалковская, М. Г. Историческая наука российской эмиграции: “евразийский соблазн”. М., 1997.
8. Вдовин, А. И. Российский федерализм и русский вопрос. М., 2001.
9. Вернадский, Г. В. Начертание русской истории. Спб., 2000.
10. ВЕХИ: Pro et contra. Антология. Спб., 1998.
11. Григорова, Д. Г. Евразийството в Русия. С., 2008.
12. Гулыга, А. Русская идея и ее творцы. М., 2003.
13. Гумилев, Л. Н. Ритмы Евразии (Эпохи и цивилизации). М., 1993.
14. Гумилев, Л. Н. Черная легенда: друзья и недруги Великой степи. М., 1994.
15. Дугин, А. Основы геополитики. М., 1999.
16. Зеньковский, В. В. Русские мыслители и Европа. М., 1997.
17. Евразия. Исторические взгляды русских эмигрантов. М., 1992.
18. Евразийство: за и против, вчера и сегодня (материалы круглого стола). – В: Вопросы философии, 1995, № 6.
19. Ильин, И. А. Наши задачи. Париж-Москва, 1992. 
20. Ильин, И. А. О воспитании национальной элиты. М., 2001.
21. Ильин, И. А. О грядущей России: Избранные статьи. М., 1993.
22. Исход к Востоку. Сб. ст. София, 1921.
23. Кантор, В. К. Русский европеец как явление культурой (философско-исторический анализ). М., 2001.
24. Карсавин, Л. П. Основы политики и мысли о России. Тверь, 1998.
25. Карсавин, Л. П. Сочинения. М., 1993.
26. Кожинов, В. Судьба России: вчера, сегодня, завтра. М., 1997.
27. Кожинов, В. О русском национальном сознании. М., 2002.
28. Леонтиев, К. Н. Византизмът и славянството. София, 1993.
29. Милюков, П. Н. Очерки по истории русской культуры. Т. 3. М., 1995.
30. Назарбаев, Н. На прага на ХХІ век. София, 1997.
31. Нарочницкая, Н. А. Россия и русские в мировой истории. М., 2003.
32. Пащенко, В. Я. Идеология евразийства. М., 2000.
33. Политическая история русской эмиграции 1920 – 1940 гг. М., 1999.
34. Пути Евразии. Русская интеллигенция и судьбы России. М., 1992.
35. Россия между Европой и Азией: Евразийский соблазн. М., 1993.
36. Русская интеллигенция. Сб. ст. М., 2001.
37. Русский узел евразийства. М., 1997.
38. Русская эмиграция в Европе в 20 – 30-х гг. ХХ в. М., 1996.
39. Савицкий, П. Н. Континент Евразия. М., 1997.
40. Солженицин, А. И. Русия в разруха. София, 2000.
41. Степун, Ф. А. Бывшее и несбывшееся. М., 1995.
42. Степун, Ф. А. Чаемая Россия. Спб., 1999.
43. Трубецкой, Н. С. История, культура, язык. М., 1995.
44. Трубецкой, Н. С. Наследие Чингисхана. М., 1999.
45. Троицкий, Е. С. Русская этнополитология. Т. 1. М., 2001.
46. Янов, А. Л. Очерки истории русского национализма (1825 – 1921). Новосибирск, 1999.

Програмата е приета от ФС на ИФ на 22.03.2005 /Протокол № 6.