Интеграция и дезинтеграция в руското и съветското геополитическо пространство. Доц. д-р Димитър Вечев, д-р Зоя Иванова
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра “Нова и съвременна история”
П Р О Г Р А МА
по “Интеграция и дезинтеграция в руското и съветското гополитическо пространство”
ОКС: магистър
Специалност: История – Магистърска програма по “История на Евразия, Русия и Източна Европа”
Форма на обучение – редовна
Хорариум: 60 ч. /45 ч. лекц. + 15 ч. упр./; кредити: 7,5
Вид дисциплина: избираема
Лектор/и/: доц. д-р Д. Вечев
д-р З. Иванова
Анотация
Във всяка многонационална държава, каквато е и Русия, сполучливото решение на националния въпрос е залог за нейната вътрешна стабилност. До края на ХІХ век в руската империя се създава относително равновесие между многобройните етноси, народности и нации, известно в историята като “имперски универсализъм”.
Закъснелите опити в края на ХІХ в. за обрусяване на покрайнините и денационализиране на отдавна оформени нации като финландската и полската, довеждат до окончателната дестабилизация на огромната империя и без това обхваната от социални и политически трусове.
Привидно в Съветския съюз е решен националният въпрос и противоречията между нациите са притъпени. Събитията обаче от последните десетилетия показват, че това не е така.
Теми:
1. Етноси, народности и нации в границите на руската империя, формиране на великоруската нация. Особености. Идеи за имперска нация – 2 ч.
2. Териториално разширение и етнически състав на руската империя от края на ХVІІ в. до Октомври 1917 г. – 2 ч.
3. Колонизацията в руската история. Посоки. Колонизационните потоци през ХІХ и нач. на ХХ в. – 2 ч.
4. Месианизмът и имперската политика на Русия. Тезата за “избраната нация” в творчеството на Николай Карамзин, Павел Пестел, Михаил Погодин, Николай Полевой, славянофилите (Константин и Иван Аксакови, Юрий Самарин, Владимир Черкаски), Николай Данилевски, Константин Леонтиев, Владимир Соловьов, евразийците (Николай Трубецкой, Пьотър Савицки) – 2 ч.
5. Имперската нация през втората четвърт на ХІХ в. Имперският универсализъм и вътрешната стабилност на Русия. Първи опити за денационализация на неруските народи – 2 ч.
6. Полският въпрос през ХІХ – нач. на ХХ в. – 2 ч.
7. Еврейският въпрос (1795–1917) – 2 ч.
8. Кавказ в руската история. Завоюване и правителствена политика – 2 ч.
9. Църквата и националния въпрос в Русия. Правителствена политика по отношение на разколници и сектанти – 2 ч.
10. Финландският въпрос през ХІХ – нач. на ХХ в. – 2 ч.
11. Средна Азия. Завоюване и статут – 2 ч.
12. Балтийският въпрос през 60-те години на ХІХ в. – 2 ч.
13. Панславизмът и правителствената политика при императорите Александър ІІІ и Николай ІІ. Опити за русификация на покрайнините и отражението им върху единството на империята – 2 ч.
14. Масонството и националният въпрос в Русия – 2 ч.
* * *
15. Изостряне на националния въпрос през “епохата на революции”. Криза на общонационалната идея. Февруарската революция 1917 г. и начало на дезинтеграцията на империята – 2 ч.
16. Програмата на РСДРП /б/ по националния въпрос. Отказ от унитарна държава и преход към федерализъм – 2 ч.
17. “ Декларация за правата на народите в Русия” и задълбочаване на разпада на империята – 2 ч.
18. Образуване на РСФСР. Националният въпрос в първата съветска конституция /1918 г./ – 2 ч.
19. Взрив на сепаратизма по време на Гражданската война. Ролята на държавата, идеологията и Червената армия за началото на процеса на консолидация – 2 ч.
20. Образуване на СССР. Фактори, концепции, етапи. “Договор за образуване на СССР”. Националният въпрос в Конституцията от 1924 г. – 2 ч.
21. Национално-териториално преразпределение на Средна Азия – 2 ч.
22. Конфесионалният фактор в междуетническите отношения – 2 ч.
23. Кризата на идеологията на пролетарския интернационализъм и преминаване на позициите на съветския патриотизъм. Билингвизмът като консолидиращ фактор – 2 ч.
24. Сталинската русификация и репресиите срещу националните кадри – 2 ч.
25. Еврейският въпрос в СССР. Образуване на Еврейската автономна област. Следвоенните репресии под флага на борбата срещу “космополитизма” – 2 ч.
26. Националният въпрос в навечерието и по време на Великата Отечествена война – 2 ч.
27. “Хрушчовото размразяване” в националните отношения – 2 ч.
28. Брежневата концепция за “новата социалистическа общност – съветски народ” – 2 ч.
29. Ескалиране на етноконфликтната ситуация след 1985 г. Опитите на М. С. Горбачев за реформиране на СССР. Августовската политическа криза /1991 г./ и разпадането на СССР – 2 ч.
30. Беловежкото споразумение и създаването на ОНД. Националният въпрос в постсъветското пространство – 2 ч.
Литература
Брачов, В. Масоны и власть в Росси. М., 2003.
Платонов, О.А. Терновый венец России. История русского народа в ХХ в. М., 1997.
Блиев, М.М., В.В. Дегоев. Кавказкая война. М., 1994.
* * *
Алексеев,В., Е.Алексеева. Распад СССР в контексте теории модернизации и имперской эволюции. – В: Отечественная история, 2003,5
Бжежински, З. Великата шахматна дъска. С., 1999
Здравомыслов, А. Межнациональные конфликты в постсоветском пространстве. М., 1999
Златопольский, Д. Разрушение СССР. (Размышление о проблеме). М., 1998
Каппелер, А. Россия – многонациональная империя. Возникновение. История. Распад. М., 2000
Медведев, Р. Почему распался Советский Союз ? – В: Отечественная история, 2003, 4-5
Русский народ: историческая судьба в ХХ веке. ( “ Круглый стол”). – В: Вестник Московского университета, серия История, 1993, кн. 5
Чеботарева, В. Наркомнац РСФСР: свет и тени национальной политики. 1917 – 1924 гг. М.,2003
Чешко, С. Распад Советского Союза; этнополитический анализ. М., 1996
Програмата е приета от ФС на ИФ на 22.03.2005 /Протокол № 6.