Русия, Хабсбургската монархия и Югоизточна Европа през ХVIII век. Доц. д.и.н. Иван Първев

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

 

 

 

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

 

Катедра  "Нова и съвременна история"

 

 

П Р О Г Р А МА 

 

по  “Русия, Хабсбургската монархия и Югоизточна Европа през ХVІІІ век”

 

 

ОКС:  магистър

Специалност: История – Магистърска програма по “История на Евразия, Русия и Източна Европа”

Форма на обучение – редовна

Хорариум: 60 ч. лекции; кредити: 7,5

Вид дисциплина: задължителна

 

Лектор/и/:  доц. д.и.н. Иван Първев

 

 

 

Анотация

 

Целта на магистърския курс е да се очертаят политическите взаимоотношения между трите големи империи в  Югоизточна Европа през последното столетие от епохата на т. нар. Ранно Ново време. Русия, Хабсбургската монархия и Османската империя през ХVIII в. са били и съюзници, и врагове, и съперници, което превръща столетието в много интересен обект на историческо изследване. 

 

През първата четвърт на ХVIII в. страната на Петър Велики вече е една от най-могъщите сили в европейската система от държави. Същевременно Хабсбургската монархия засилва политическото си влияние на Югоизток, след като е победила на два пъти своя вековен съперник на Полуострова – Османската империя. През ХVIII в. политическите ангажименти на тези три империи са ясно разграничени. Русия и Хабсбургската монархия са съюзници срещу османците, но те са и същевременно съперници в своя политически стремеж към Югоизточна Европа. Този латентен конфликт води впоследствие до възникването на Източния въпрос. 

 

Връзките между Русия и Югоизточна Европа се движат предимно в рамките на „религиозната общност“, когато става дума за православните, и на „верското противопоставяне“, когато се има предвид Османската империя. При Хабсбургската монархия се забелязва, обратното, едно рационализиране на отношенията с държавата на султана, липсва и идеята за верското единство с православните поданици на османците. Затова не е учудващо, че когато през 1774 г. Русия става формален покровител на Дунавските княжества и неформален защитник на християните в Османската империя, очакванията за освобождение на Югоизточна Европа от османска власт – както вътре в самия Полуостров, така и извън него – се пренасочват от Виена към Санкт Петербург. 

 

В началото на ХVIII в. в Югоизточна Европа има една силна империя – хабсбургската – и  две по-слаби – руската и османската. В края на столетието схемата е същата, но Русия вече е заела мястото на монархията на Хабсбургите като водещата сила на Югоизток. Държавата на султана и двата случая е по-слабата, но със своята сравнително разумна външна политика, подпомагана от постоянните стремежи на големите европейски сили за континентално надмощие, тя успява да запази почти непокътнати своите владение на Полуострова.

 

 

Теми

 

1. Предисторията на югоизточноевропейския ХVIII в. Войната на Свещената коалиция, 1683-1699 г.  - 6 часа

2. Руско-османските отношения през първата четвърт на ХVIII в.  - 4 часа

3. Хабсбургската монархия и Османската империя, 1699-1718 г.  - 6 часа

4. Прутският поход на Петър I. 1710-11 г. /Военни действия; Прутски мирен договор/ - 4 часа

5. Войната от 1714-1718 г. /Ход на военните действия; основни сражения; мирният договор от Пожаревац/ - 4 часа

6. Руско-хабсбургски отношения през първата трета на ХVIII в.  - 4 часа

7. Конфликтът от 1736-39 г. /Ход на военните действия; основни сражения; мирният договор от Белград/ - 6 часа

8. Руско-османската война от 1768-1774 г. Договорът от Кючук Кайнарджа. /Ход на военните действия; основни сражения; дипломация и мирни преговори/  - 6 часа

9. Конфликтът от 1787-1791/92 и последната хабсбургско-османска война. /Ход на военните действия; основни сражения; мирните договори от Свищов и Яш/ -6 часа

10. Православието в руската югоизточна политика през ХVIII в. /Руските владетели и православната религия в Османската империя; подчинените християнски народи и идеята за „Третия Рим“; Константинопол в руската политика през ХVIII в./  - 6 часа

11. Хабсбургски и руски проекти от ХVIII в. за политическото бъдеще на Югоизточна Европа - 4 часа

12. “Неосъщественото европейско развитие”. Балканите между три империи – перспективи, пропуснати шансове и действителност през ХVIII в.  -  4 часа

 

Забележка: Тематичните акценти ще бъдат разработени по следната тристепенна схема: 1. Лекционно въведение от страна на преподавателя; 2. Кратки студентски изложения по някои от аспектите на темата (историографски, събитийни, личностни и пр.); 3. Дискусия по разглежданата проблематика и заключително обобщение.

 

 

 

Литература

 

Бакалов, Г. Ролята на византийската ойкуменическа доктрина в политическия живот на Московска Русия (втората половина на ХV - края на ХVI век). - Исторически преглед 5 (1980).

Век Екатерины II. Россия и Балканы. Москва 1998.

Век Екатерины II. Дела балканские. Москва 2000.

Восточный вопрос во внешней политике России‚ конец XVIII - начало XX в.

Москва 1978.

Заборовский, Л. В. Россия, Речь Посполитая и Швеция в середине ХVII в. Из истории международных отношений в Восточной и Юговосточной Европе. Москва 1981.

Източният въпрос в дипломатически документи, спомени на политически дейци и материали от периодичния печат на епохата. Съставители Иван Илчев и Борислав Гаврилов. София 1995.

Илиева, И.. Русия и Свещената лига (1684-1699). В: 300 години Чипровско въстание. (Принос към историята на българите през ХVII в.) София 1988.

Кристенсен, С. О. История России ХVII в. Обзор исследований и источников. Москва 1989.

Молчанов, Н. Н. Дипломатия Петра Первого. Москва 1984.

Мыльников, А. С. Легенда о русском принце. Русско-славянские связи ХVIII в. в мире народной культуры. Ленинград 1987.

„Око всей великой России“. Об истории русской дипломатической службы ХVI-ХVII веков. /Состав. Н. М. Рогожин/ Москва 1989.

Първев, И. Балканите между две империи. Хабсбургската монархия и Османската държава (1683-1739). София 1997.

Първев, И. Клио-гравитацията в международните отношения. София 1999

Россия, Польша и Причерноморье в ХV-ХVIII вв. Под ред. Б. А. Рыбакова. 

Москва 1979.

Росия и Турция в ХVI-ХVII вв. Т. 2. Москва 1946.

Связи России с народами Балканского полуострова. Первая половина ХVII в. 

/Отв. ред. Б. Н. Флоря/. Москва 1990.

Смирнов, Н. Н. Борьба русского и украинского народов против агрессии султанской Турции в ХVII-ХVIII вв. В: Воссоединение Украины с Россией. 

Москва 1954.

Широкорад, А. Русско-турецкие воины 1676-1918 гг. Москва 2000.

Шугър, П. Югоизточна Европа под османско владичество 1354-1804. 

София 2003.

Anderson, M. S. The Eastern Question 1774-1923. London-New York 1966.

Le Donne, J. The Russian Empire and the World, 17001917. The geopolitics of expansion and containment. Oxford UP 1997.

Fisher, A. W. The Russian Annexation of the Crimea, 17721783. Cambridge 1970.

Hughes, L. Russia in the age of Peter the Great. New Haven, Yale UP 1998.

Kraft, E. Moskaus griechisches Jahrhundert. Russischgriechische Beziehungen und metabyzantinischer Einfluß 16191694. Stuttgart 1994.

Majeska, G. P. Russian travellers to Constantinople in the fourteenth and fifteenth centuries. Washington D.C. 1984.

Roider, K. A. Jr. Austria’s Eastern Question 1700-1790. Princeton UP 1982.

Stavrou, T. G. Russian Travellers to the Christian East from the twelfth to the twentieth century. Columbus Ohio 1986.

Stiles, A. Russia, Poland and the Ottoman Empire 1725 - 1800. London 1991.

Veselinovic, R. Srpskoruske veze krajem XVII i prvih godina XVIII stoleca. In: Jugoslovenske zemlje i Rusija u XVIII veku. Ed. Vasa Čubrilović. Beograd 1986.

 

 

 

Програмата е приета от ФС на ИФ на 22.03.2005 /Протокол № 6.

© 2012-2021 VIA EVRASIA Всички права запазени. site by: Св. Мирчева almanach "via evrasia", issn 1314-6645