8. ЯКОВ БУЛГАКОВ И ПОДПИСВАНЕТО НА РУСКО-ТУРСКИЯ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОР (1781−1783). ТАМАРА СТОИЛОВА


Тамара Стоилова,

доцент, доктор по история

в Института за исторически изследвания към БАН.

 


 

Яков Булгаков и подписването на руско-турския

търговски договор (1781−1783)

 

Stoilova Tamara VIA EVRASIA, 2012, 1.pdf

 

 

 

 „За да бъдат предотвратени в бъдеще каквито и да било недоразумения в съгласуването на търговските отношения между двете империи, те трябва да бъдат изяснени в специална конвенция, която да има за основа и да бъде сходна със съдържанието на френските и на английските капитулации, като е съобразена с особеностите на руската търговия“[1].

Петербургското правителство възлага подписването на специалната руско-турска търговска конвенция на Яков Булгаков, който пристига в турската столица през лятото на 1781 г. Мисията му е особено сложна, като се има предвид, че наред с новите условия за търговия, той трябва да решава проблеми, свързани със статута на Дунавските княжества и да застави Портата да признае новото положение на Кримското ханство.

Статията, която предлагам, отразява усилията на руския посланик в Константинопол, насочени към уточняване на условията за търговия и търговско корабоплаване, които трябва да залегнат в официалния, двустранно признат търговски договор. Документалният материал, който е в основата на изследването, са релациите на посланика, които проследяват хода на събитията, позициите на двете страни, трудностите в процеса на преговорите и тяхното преодоляване, а заедно с това и професионалните умения на Яков Булгаков. Дейността му в Константинопол е обяснение на причината именно той да бъде избран за посланик в турската столица.

След като завършва Московския университет, през 1761 г. Яков Иванович Булгаков постъпва на служба в Колегията на външните работи. Изпълнява различни поръчения във Варшава и Виена. През 1775−1776 г. е в Константинопол с мисията на княз Н. В. Репнин, чиято задача е размяна на ратификациите на Кючуккайнарджийския договор. По-късно го придружава в Тешен, където Репнин е посредник при решаването на въпроса за баварското наследство между Австрия и Прусия (1779). На 20 май 1781 г., с императорски указ, Яков Булгаков е назначен за извънреден и пълномощен посланик на Руската империя в Турция.

 

Дипломатът Булгаков успешно съчетава служебните си задължения с литературните занимания, резултат от които са множеството преводи от френски[2]. Отражение на литературните му умения са и неговите релации, изчистени от характерната за времето натруфеност на фразата, с ясни и точни обяснения. Дипломатът Булгаков не пропуска да се позове при необходимост на предишни релации и да цитира публикувани документи. Бързо се ориентира в обстановката и умело води преговори. Професионалните качества, поставени в конкретния, съдбоносен за Русия и руско-турските отношения момент, правят Яков Булгаков интересен обект за изследване. Още повече че в неговата дейност са отразени основните характеристики на руската дипломация в последните десетилетия на ХVIII век.

Булгаков изпраща първата си релация от Константинопол на 6/17 август 1781 г., преди да е заел официално поста руски посланик в Османската империя[3]. Донесенията му от този кратък период обаче носят важна и полезна за руското правителство информация, която го представя в благоприятна светлина. Очевидно веднага се запознава подробно с проблемите, част от които е регулирането на търговските отношения между двете империи, включително уточняване на въпроса за търговското корабоплаване.

Булгаков съобщава конкретни факти, които потвърждават напредъка в развитието на тези отношения, прави и предложения за решаването на все още спорните въпроси. Решен е например проблемът с корабите от типа пакетбот[4], които турската страна предпочита да „нарича просто търговски кораби“, въпреки че те са и пощенски, при това имат отличителните за военните кораби флагове.

Решение намира и въпросът за наемането на поданици на султана и на други държави, например на Венецианската република, на руските кораби. Докато наличието на чужди поданици в екипажите на руските кораби никога не е предизвиквало съпротива от страна на Портата, за своите собствени тя категорично настоява да бъдат наемани с нейно знание и то само в случай на нужда, след като поемат задължението да се завърнат, което руският посланик трябва да гарантира[5].

Нов проблем възниква по повод получаването на руски търговски флаг. Според Булгаков опасностите, в случай че флагът попадне в неподходящи ръце, са много и биха могли да нанесат значителна вреда на търговията. За да бъдат избегнати злоупотреби, посланикът предлага флагът да се дава само в руските пристанища, а не от руските представители в Константинопол, които не биха могли да проучат желаещите да го получат[6].

 

Така от самото начало в дейността на Булгаков като руски посланик в Константинопол търговските проблеми стават основни и доказват необходимостта от бързото им регулиране с Търговски договор. При това Булгаков точно преценява обстановката и докладва в Петербург, че с настоящия реис-ефенди[7] преговорите в тази насока са обречени на неуспех и предпочита да изчака смяната му, за която се говори, че предстои[8].

Междувременно, в Константинопол се разпространяват слухове за задачите, с които е изпратен новият руски посланик. Както е обичайно в такива случаи, страховете или недоброжелателните намерения са причина за преувеличаване на опасностите, които руските условия предполагат. Говори се например, че руската страна иска преминаването от и в Черно море да бъде позволено за „всякакъв вид и големина кораби“, да получи Стения, неголям залив между столицата и Буюкдере, за пристан на руските кораби. Булгаков е убеден, че подобни слухове не са случайни и имат за цел да заставят Портата да заеме твърда позиция[9].

В края на 1781 г. Булгаков прави изводи за развитието на преговорите относно Търговския договор. Напомня на реис-ефенди, че е упълномощен да преговаря за подписването на договор, чиято полезност за поданиците на двете страни изисква това да стане по-бързо. Отговорът на реис-ефенди обаче оставя у Булгаков впечатление, че както той, така и Портата, не са съвсем наясно с този проблем или не се интересуват особено от него. Това е напълно възможно, пише посланикът, тъй като със смяната на реис-ефенди, „всички дела тук започват отначало“. Все пак турската страна уверява Булгаков, че ще получи необходимата подкрепа за подписването на договора[10].

Важна крачка за решаването на проблема е нотата от началото на 1782 г., която Булгаков адресира до султана. В резултат Портата упълномощава реис-ефенди да започне преговори по Търговския договор[11].

1782 г. е решаваща в преговорния процес, в който се очертават основните, трудни за решаване проблеми, но се проявява и умението на руския посланик в Константинопол да се справя със сложните взаимоотношения. На 21 февруари Булгаков се среща с реис ефенди и поставя конкретни въпроси, отнасящи се до три члена от договора, които според него са основни, взаимно обвързани и следователно „не би било възможно всеки да се реши самостоятелно и независимо от другите“. Става дума за неограниченото плаване на корабите, за безмитното преминаване през Проливите и за пропускането на хранителни стоки. Повод за особеното безпокойство на турската страна става възможността за свободно преминаване на храни през Проливите, което би предизвикало бунтове, неизбежни когато става дума за изхранването на турската столица. Недостигът на храни в Константинопол и преминаването на кораби, които превозват хранителни продукти, винаги е повод за опасения, но Булгаков смята, че реис-ефенди е „вътрешно убеден в моите разсъждения и почти признава неоснователността на  предположенията, които тук изтъкват“. Булгаков го заставя да признае, че е възможно да бъде определена цена за пшеницата, която да бъде предложена за продан в Константинопол и да бъде пропусната да премине тази, която остане неизкупена. Но до окончателно споразумение не се достига. Отговорът на реис-ефенди се бави с оправданието, че за да се запознае подробно и задълбочено със същността на руските предложения, трябва да се срещне с редица турски чиновници, за което е необходимо време.

На срещата присъстват бейликчи-ефенди[12] и драгоманинът[13] на Портата, които подчертават думата търговски, когато се споменава кораб, което според Булгаков е израз на страха да не остане неизяснено положението относно военните кораби[14].

През април Булгаков съобщава за застой в преговорите, причина за който са проблемите с хранителните продукти и безмитното преминаване на руските кораби през Проливите. От действията на турските власти и от събраните сведения за тяхната позиция Булгаков прави извода за втвърдяване на позицията на реис-ефенди, следствие от множеството претенции на Портата относно подписването на Търговския договор[15].

В релациите от пролетта на 1782 г. Булгаков представя гледната точка на двете заинтересувани страни по проблемите, свързани с Търговския договор. Забраната за превоз на хранителни стоки би означавала загуби за руските търговци. За турските власти обаче опасно би било разрешението, тъй като превозът на зърно би станал повод за бунт в Константинопол[16]. Булгаков оценява дейността на реис-ефенди по въпроса за превоза на хранителни стоки и същевременно анализира причините за безизходното положение на Портата. Тя според него „затваря цялата империя в столицата, не работи нито за благосъстоянието, нито за задоволяването, нито за безопасността на държавата, нито за търговията на поданиците, затормозява я по всякакъв начин, като не желае да позволи нейните поданици да пътуват в други държави, разорява провинциите и наказва със смърт, дори в случай когато някой превозва зърно от едно село в друго“. Портата не смее и да помисли за свободно определяне на цените, което би предизвикало бунт на духовенството[17]. По повод превозването на храни, реис ефенди търси компромисен вариант и предлага на Булгаков те да се изкупуват в Константинопол. Булгаков реагира незабавно: да продават стоките си в турската столица е право на руските търговци и те не се нуждаят от разрешение, ако решат, че това е изгодно за тях[18].

 

Донесенията на Булгаков са пример не само за разбиране, но и за умело представяне на проблемите. Очевидно добре познава начина, по който се управлява Османската империя и реагира адекватно в конкретните случаи, с което е бил изключително полезен за Петербург.

Практиката задейства механизма и за признаване на договорените в Изяснителната конвенция от Айналъкавак размери на търговските кораби, които могат да преминават Проливите. През юли в Константинопол пристига построеният в Херсон търговски кораб „Бористен“, собственост на майор Фалеев. По повод неговата големина, снаряжение и екипаж Булгаков дълго убеждава Портата, че корабът е построен според образеца, предписан в конвенцията. Но турските власти настояват, че корабът е военен. „Наистина, споменатият кораб, който е дълъг 112 фута и широк 30, би могъл да се стори необичаен там, където няма търговски кораби с подобни размери. Пропускането му обаче ще бъде пример в бъдеще“[19].

През есента на 1782 г. Булгаков сравнително лесно решава проблема с търговския тариф: „въпреки различните трудности го завърших с голям успех, на какъвто в началото не можех да се надявам“. За съставянето на търговския тариф са използвани четири основни вида документи: руски, френски и други действащи тарифи; списък на стоките, които се търгуват, доставен от митницата в турската столица; съпоставка с цените, приложени в инструкцията, която Булгаков получава от Петербург; мнението на намиращите се в Константинопол руски търговци. След продължителни спорове с турските митнически власти, които не са съгласни с условията в тарифа, тъй като ги лишават от печалби, чиято стойност до този момент са определяли сами, въпросът е решен и Булгаков получава тарифа, подписан от директора на митницата.

Тарифът освобождава руските търговци от излишните налози и произволната митническа оценка на турските власти и предвижда незначително мито. В резултат Булгаков очаква оживено развитие на търговията. За да бъде утвърден и стриктно спазван, тарифът, според него, трябва да бъде включен като отделен член в Търговския договор, за което предупреждава реис-ефенди.

Според обичаите, които характеризират отношенията на руските дипломати с представителите на властта в Константинопол, Булгаков постига съгласието за тарифа и с предназначените за тази цел суми и подаръци. „Користолюбието и недоверчивостта на митническите власти са толкова големи, че се наложи с едната ръка да получа тарифа, а с другата да предам обещаното. Не пожелаха дори да повярват на писмото, което ги уведомяваше, че биха могли да изпратят още същия ден някого, който да получи всичко и по този начин да бъде запазена поне някаква благопристойност. Главният директор, като се смееше, каза, че не може да се довери на писмо, изпратено от човек, когото не може да изпрати в затвора, в случай че договореното не бъде изпълнено“.

Освен предварителното договаряне на цената за подписа на директора на митниците, Булгаков е трябвало да подкупи и упълномощените да преговарят, „за да мълчат и да не предизвикат кавга“. В същото време обаче има и хора в управлението, за които руският посланик говори с уважение. Бейликчи-ефенди и драгоманинът на Портата „ми помагаха, както биха работили за свое собствено дело и без тях може би везирът и реис ефенди нямаше да подпишат тарифа“. Булгаков отдава дължимото и на драгоманина на руското посолство Пизаний и неговия помощник Яковлев, които изиграват важна роля при решаването на проблема[20].

По-късно Тарифът[21] е потвърден с чл. 21 на Търговския договор[22]. Булгаков получава и негово копие с дата 20 юни 1783 г., подписано от великия везир Халил и реис ефенди[23].

През февруари и март 1783 г. продължават преговорите за Търговския договор. За да бъде намерено по-бързо решение, Портата предлага на преговорите да присъства австрийският интернунций Херберт. Той обаче е съгласен с Булгаков, че неговото присъствие би могло да доведе до нови интриги. Двамата решават Херберт да отговори на Портата уклончиво, като едновременно я посъветва по трите най-спорни члена в Търговския договор, които тя смята за неприемливи[24]. Двамата, съгласувано и по нареждане на своите правителства, правят последно изложение пред Портата. Тя е принудена да поеме задължението за изпълнение на исканията, но вместо това се опитва да отлага решението на въпроса. Булгаков очаква Портата да свика съвет, на който да се реши дали договорът да бъде подписан без промени, „или да молят за тях“[25].

При последното обсъждане на Търговския договор турската страна приема руските предложения, което е повод Булгаков да отбележи със задоволство: „по този начин аз имах щастието да ги накарам да приемат толкова важните и толкова полезните за империята на В[аше] И[мператорско] В[еличество] задължения“. Макар и леко изненадан от решаването на проблема, Булгаков обяснява това развитие на събитията със своята категорична позиция, която турската страна не успява да разколебае нито със собствени аргументи, нито с посредничеството на европейските посланици в Константинопол. При това, очевидно за да подчертае чии интереси защитава в турската столица, посланикът добавя, че въпросът ще е окончателно решен едва след като императрицата одобри договора[26].

Условията на Търговския договор са уточнени и оповестени в турската столица, а негови копия са разпратени по местата, където той трябва да се прилага. Към копията до митниците са приложени изключително строги заповеди относно начина, по който да се прилагат условията на договора. Руските кораби трябва да се приемат като приятелски, без да се търсят каквито и да било поводи за неоснователни претенции. Булгаков съобщава, че разпорежданията относно Търговския договор са повод за радост в столицата и околностите, тъй като се приемат като възможност да се сложи край на споровете и недоразуменията. Смята се, че проблемите са решени и войната е избегната.

Като цяло обаче обстановката в Османската империя остава напрегната във връзка с кримските събития. Но Булгаков смята, че това е благоприятно за по-спокойното приемане на Търговския договор, който ще започне да се прилага преди руските неприятели, ангажирани с положението в Крим, да намерят свободно време за да настройват „необузданата тълпа“ срещу него. Булгаков, за да започне договорът да действа ефективно, ще изпрати копия от него до руските консули в империята. При това обръща внимание на случаите, установени от предишната практика, които трябва да се решат постепенно преди окончателното прилагане на новите условия, предвидени в Търговския договор[27].

След като подписването на Търговския договор[28] е посрещнато с „всеобща радост“ в Константинопол, на дневен ред е поставен въпросът за размяна на подписаните от руската императрица и султана ратификации[29]. В тази връзка Булгаков предлага списък на лицата от турска страна, които според обичая трябва да получат подаръци. Награда за свършената работа заслужава и цялата константинополска мисия, тъй като всички, според своите знания и възможности, са взели участие[30].

Заедно с ратификационните документи Булгаков получава и списък на подаръците за „турското министерство“. Турската страна е съгласна размяната на ратификациите да стане бързо, но отказва тя да бъде тържествена, както е прието в подобни случаи. Портата обосновава позицията си с това, че предишните тържествени публични размени са били необходими за успокояване на народа, който е трябвало да се увери, че конфликтът между двете империи е приключен.

И Кючуккайнарджийският договор, и Айналъкавакската конвенция решават множество въпроси, от които зависи мирът между двата народа. А този договор засяга само въпросите, които се отнасят до търговията, т.е. приема се, че има частен, а не общ характер. При това турското министерство не желае да получи подаръци, нещо невероятно за местните обичаи. Причината за тази позиция на Портата бейликчи-ефенди обяснява със страх от недоволството, което новото положение на Крим предизвиква. Още повече, вече се носят слухове, че Турция го е продала на Русия, а подаръците, които представителите на турската власт ще получат за Търговския договор, са всъщност подкуп мълчаливо да преглътнат присъединяването му към Русия. Булгаков отстъпва пред тези доводи[31] и ратификациите са разменени от Булгаков и реис-ефенди на 21 септември. Изказани са пожелания за запазване на мира и приятелските отношения. След неуспешния опит на посланика да говори за Крим, разговорът завършва с най-общи пожелания за успокояване на обстановката[32].

Tърговският договор от 1783 г. е граница, макар и формална, в развитието не само на руско-турските търговски отношения, но и на отношенията на Русия със средиземноморските държави. Изяснените от договора положения за развитието на търговските отношения позволява разработването на цялостна програма за руското напредване на юг. Като резултат се появяват и договорите на Русия със средиземноморските държави. Търговски по форма, в голяма степен и по съдържание, договореностите на Русия и практическите й действия обаче преследват главно политически цели, свързани със стремежа империята да се наложи на европейската политическа сцена.

Изключително наситена със събития, 1783 г. отбелязва две особено важни – присъединяването на Крим към Русия и подписването на Георгиевския трактат за руски протекторат над Грузия. Кримските събития стават известни в Константинопол през юли 1783 г. и Булгаков обяснява на европейските посланици, че Крим е бил загубен за Портата още с Кючуккайнарджийския договор, а присъединяването му към Русия посланикът определя в типично имперски стил: възможност за укрепване на мира между двете империи[33]. Същността на събитията през 1783 г. е в решения черноморски проблем и във възможността за разширяване на търговските и политическите отношения. Значителна е крачката, която Русия прави в завладяването на Кавказ.

Турция е принудена да приеме наложените от Петербург промени, но не се примирява с новото положение и четири години по-късно обявява война. Яков Булгаков, заедно с цялата руска дипломатическа мисия в Константинопол, е затворен в Едикуле. Въпреки строгия надзор, той продължава да изпраща донесения, в които съобщава за военните планове на турците. Продължава да превежда и съчинението на абат Дьо ла Порта „Световен пътешественик“ (27 тома). Не губи присъствие на духа и дори се занимава с градинарство в градината на Едикуле, където имал разрешение да се разхожда[34]

Ферман, даден на Портата, за освобождаването и пътуването на посланика със свитата и семейството му от края на октомври 1789 года[35], слага край на пленничеството и на службата на Булгаков в Константинопол. Награда за добре свършената работа в турската столица са 1500-те крепостни и повишаването в чин таен съветник[36]. С назначението във Варшава започва нов етап в дипломатическата кариера на Яков Булгаков.



[1] Изъяснительная конвенция, марта 10 [1779]. – В: Полное собрание законов Российской империи с 1649 год. Т. ХХ, № 14851. СПб., 1830, 803−804. Айналъкавакската изяснителна конвенция отразява необходимостта от допълнително договаряне между двете империи за узаконяване на промените, настъпили след подписването на Кючюккайнарджийския договор от 1774 г. Търговските отношения, отразени в чл. 11 на договора, са уточнени в чл. 6 на Изяснителната конвенция с конкретни цифри за товара, с който руските кораби имат право да преминават свободно от Черно в Бяло и от Бяло в Черно море. Размерът на корабите, които могат да поемат товар от 1000 до 16000 кила или 8000 кантара, които съответстват на 26400 пуда,  както и митото, са равни на установените за френските и английските кораби и стоки. – Пак там, с. 803; Дружинина, Е. И. Кючук-кайнарджийский мир 1774 года. (Его подготовка и заключение). М., 1955, с. 363.

[2] Брокгауз и Ефрон. Энциклопедический словарь. Биографии. Т. 2. М., 1992, с. 645; http://biografija.ru

[3] Архив внешней политики Российской империи, ф. Сношения России с Турцией (АВПРИ, ф. СРТ), д. 587, 1−9.

[4] от английски packet-boat (пощенски кораб) – неголям ветроходен, леко въоръжен кораб, предназначен за пощенска и куриерска служба; в състава на руския ветроходен флот през ХVIII – началото на ХIХ век.

[5] АВПРИ, ф. СРТ, д. 587, 58 об. − 61 об.

[6] Релация 11, 1/12 окт. 1781. – Пак там, д. 588, л. 1−2. Получаването на руски търговски флаг се урежда с укази от 3 август 1782 г. и 4 януари 1783 г. Право да го използват имат преди всичко руските поданици, които притежават свидетелство за търговия, получено в мястото, където живеят и търгуват. Дава се само на надеждни хора, които не биха нанесли вреда на търговията и не биха злоупотребили с него. – Полное собрание законов..., т. ХХI, СПб., 1830, с. 649, 790.

[7] реис-ефенди − вторият човек в администрацията на Османската империя, един от първите трима заместници на великия везир, който отговаря за външните отношения на империята.

[8] Релация 16, 20/31 окт. 1781. – АВПРИ, ф. СРТ, д. 588, 14−16; Релация 24, 1/12 ноември 1781. – Пак там, д. 589, л. 11.

[9] Приложение към релация 24, 1/12 ноември 1781. – Пак там, д. 589, л. 15, 17.

[10] Релация 33, 13/24 дек. 1781. – Пак там, д. 590, л. 3.

[11] Релация 1, 1/12 януари 1782. – Пак там, д. 598, л. 1, 3.

[12] бейликчи-ефенди − подчинен на реис-ефенди, оглавява канцеларията, от която се изпращат всички заповеди и фермани на Портата.

[13] драгоман − преводач в посолствата на европейските държави в Константинопол и във ведомствата на Портата.

[14] Релация 19, 1/12 март 1782. – Пак там, д. 598, л. 70−71.

[15] Релация 26, 1/12 април 1782. – Пак там, д. 599, л. 1−3.

[16] Релация 30, 15/26 април 1782. – Пак там, 19−29.

[17] Вероятно се има предвид участието на духовенството в държавния монопол при фиксирането на цените и продажбата на определени видове стоки.

[18] Релация 31, 15/26 април 1782. – Пак там, 41−43.

[19] Релация 75, 1/12 септ. 1782. – Пак там, д. 603, 7−9.

[20] Релация 85, 1/12 октомври 1782. – Пак там, д. 604, 1−7.

[21] Полное собрание законов..., Т. ХХI, № 15506, 5 септ. 1782; Тариф о сборе пошлин с привозимых и вывозимых из Константинополя Российскими купцами товаров, постановленный между Российскою Империею и Портою Оттоманскою. – Пак там. Книга тарифов, с 1724 по 1822. СПб., 1830, К № 15506, 5 септ. 1782, 37−57.

[22] Пак там. Т. ХХI, с. 946.

[23] Релация 53, 1/12 юли 1783. – АВПРИ, ф. СРТ, д. 620, 1−3 об.

[24] Релация 20, 15/26 март 1783. – Пак там, д. 616, 1−4. Вж. и релация 25, 1/12 април 1783. – Пак там, д. 617, 1−3.

[25] Релация 21, 15/26 март 1783. – Пак там, д. 616, 11−21.

[26] Релация 26, 1/12 април 1783. – Пак там, д. 617, 5−12.

[27] Релация 45, 1/12 юни 1783. – Пак там, д. 619, 21−23 об.

[28] Договорът е узаконен от Петербург на 10 юни 1783 г. – Трактат о торговле, заключенный в Константинополе между Российскою Империею и Портою Оттоманскою. – Полное собрание законов..., т. ХХI, № 15757, 939−956.

[29] Донесение от 15/26 юни 1783. – АВПРИ, ф. СРТ, д. 619, 141−142.

[30] Релация 49, 12/23 юни 1783. – Пак там, 109−111. По-късно е изпратен списък за разпределянето на наградите: Булгаков – 10000 рубли = 16666 пиастри; Пизаний – 3000 рубли = 5000 пиастри; Яковлев – 1500 рубли = 2500 пиастри; на останалите – общо 3500 рубли (пиастрите са разпределени поименно); Общо – 18000 рубли = 30000 пиастри. – Релация 66, 1/12 септември 1783. – Пак там, д. 622, л. 3.

[31] Релация 66, 1/12 септември 1783. – Пак там, д. 622, 1−2; Релация 71, 15/26 септември 1783. – Пак там, 39−43 об.

[32] Релация 73, 1/12 октомври 1783. – Пак там, д. 623, 1−3 об.

[33] Пак там, д. 620, 14 об. − 15.

[34] http://biografija.ru

[35] Сборник Императорского Русского исторического общества. Т. 47, СПб., 1885, 212−214.

[36] Императорски указ до Сената, 2 юни 1790. – Пак там, с. 219; А. А. Безбородко до Я. И. Булгаков, 3 юли 1790. – Пак там, т. 26, СПб, 1879, с. 460.

© 2012-2021 VIA EVRASIA Всички права запазени. site by: Св. Мирчева almanach "via evrasia", issn 1314-6645