А. Ю. Минаков. Русский консерватизм в первой четверти ХIХ века. Воронеж: Издательство Воронежского госуниверситета, 2011. 560 с.

 

А. Ю. Минаков. Русский консерватизм в первой четверти ХIХ века. Воронеж: Издательство Воронежского госуниверситета, 2011. 560 с.

 д-р Светослав Маноилов

Новото изследване на А. Ю. Минаков „Русский консерватизм в первой четверти ХIХ века” („Руският консерватизъм през първата четвърт на ХIХ век”, Воронеж, 2011 г. – 560 с.) представлява едно от най-сериозните модерни проучвания на проблема. В монографията подробно е изследван процесът на възникване и установяване на руския консерватизъм и е определено неговото място в обществено-политическия живот на империята. Авторът въвежда в научен оборот значителен брой неизползвани извори, което му позволява да проучи идейно-политическите, културните и социални предпоставки за възникването на консерватизма в Русия в края на XVIII - първата четвърт на  XIX в. А. Ю. Минаков показва ролята и значението на войната с Наполеон за формирането на руския консерватизъм. Според руския учен той възниква като идейно-политическа реакция на идеологията на Просвещението и Френската революция, като едновременно с това има собствени оригинални черти.

А. Ю. Минаков изказва мнение, че руският консерватизъм е породен не само от външната заплаха, но и от вътрешни причини – реформите на Петър Велики, либералния курс на Александър I и засилването на либерално настроеното дворянство и администрация като М. Сперански, преклонението пред чуждата култура. Тези тенденции и явления в руското общество се възприемат като заплаха за изконните устои на традиционното общество – самодържавието, православието, руския език, патриархалния бит, междусъсловните отношения и т.н. Руският изследовател признава влиянието на европейските мислители върху руските консерватори, но според него то не е определящо и възникването на руския консерватизъм се случва паралелно с западноевропейското, подбудено от сродни фактори. А. Ю. Минаков не идеализира ранните руски консерватори и не спестява критиките си към тях, когато не е приема идеите им за запазването на крепостничеството.

 В монографията си авторът  е засегнал и слабо изследвания консервативен проект в сферата на науката и образованието. Стремежът на руските защитници на самодържавието е да превърнат науката в съюзник на православието, което би позволило на правителството да ръководи нравственото възпитание в руското образовано общество в православно-монархически дух. Това е и най-голямото предизвикателство не само пред руските консерватори, но и пред европейските – да създадат философия, която да отговори на идеите на просвещението и която да докаже, че старият ред е по-добър от новия. 

Монографията на А. Ю. Минаков „Русский консерватизм в первой четверти ХIХ века” има някои недостатъци, характерни за руската посткомунистическа историческа наука. Такива са опитите да се омаловажи влиянието на външния фактор – Френската революция и войната с Наполеон, като основна причина за възникването на руския консерватизъм, а също така приноса на европейските консерватори и влиянието им – пряко и непряко, върху руските. Въпреки тези свои слабости изследването безспорно заслужава своето място в съвременната руска историография и е полезно за всеки, който се интересува от подобна проблематика.