Европа допуска африканизацията на Украйна. Интервю на Красина Кръстева с Дарина Григорова, Труд, 24.02.2015

Европа допуска африканизацията на Украйна

Интервю на Красина Кръстева с Дарина Григорова, Труд, 24.02.2015 

оригинал: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4617854

- Доц. Григорова, вие следите събитията в Украйна, премина ли се онази опасна граница, след която напрежението може само да ескалира и няма връщане назад? Откъде идва тази ненавист?

- Много граници се преминаха покрай трагедията в Украйна, започнала на 21 февруари 2014 г. в Киев с “революцията на достойнството”, както е политически коректното название на майдана, или преврата, което е по-прозаичното и вярно определение.

Демонстрантите от майдана преминаха границата на мирния протест с коктейлите “Молотов”, с огнестрелното оръжие по охраняващия ги спецназ “беркут”, с първия изгорен жив човек в офиса на Партията на регионите, с избитите от снайперисти протестиращи. За това в разговор между Катрин Ащън и естонския министър на външните работи Урмас Пает от март 2014-а директно се казва, че е дело на промайданските политици, а напоследък и Би Би Си публикува интервю с участник в тази провокация.

Преди майдана границата беше премината от президента Янукович и т.нар. Донецки клан с бруталната им корупция. Янукович избяга позорно от Киев в Русия, изоставяйки гражданите, гласували му доверие.

Ненавистта, ескалирала от майдана, е дело преди всичко на украинските политици на прехода от всички партии без изключение - лесно се управлява разделено от омраза общество. Най-красноречиво е заявлението на президента Петро Порошенко: “Техните деца ще живеят в мазетата, нашите – не.” (И това е единственото обещание, което той изпълни, превръщайки се в президент на войната, на чиято отговорност лежат избитите от киевската армия, националната гвардия и доброволните батальони жители на Донбас.)

Ако питате за историческите корени на тази ненавист - това са двете украински нации (“галицийската” и “малоруската”), които имат различни национални герои от Втората световна война, различен прочит на историята, различен подход към инакомислещите (“галицийският” националистичен модел е етноцентричен, агресивен, с характерен антисемитизъм, до 1939 г. и антиполонизъм (през 1943 г. има етническата чистка на поляците във Волинска област). В момента той е русофобски. “Малоруският” модел е етнодуалистичен, без комплекси от общото средновековно минало с руснаците от Киевска Рус, с чувство на принадлежност както към украинската, така и към руската култура. В Киев от 2004 г. се налага галицийският модел, но съпротивата на Югоизтока показа, че Украйна не е Галиция.

- Как стана така, че в географският център на Европа се води необявена война?

- Украйна е “географски център” на Европа от гледна точка на Запада, който забравя, че Киев е културен славянски и християнски център, свързан и с българската история чрез покръстването на руснаците от наши свещенослужители, с наши книги. Църковнославянският език е средновековният български и за православието той е като латинския за католиците. Тази културна памет в момента се разрушава съзнателно в майданска Украйна най-вече под егидата на униатите (гръко-католици, б.р.).

В Донбас националната гвардия обстрелва православни храмове и избива свещеници, защото са символ на връзката с Русия.

Смущаващо е, не че войната е необявена, а че Европа допусна да се африканизира европейска държава и че упорито не забелязва цивилните жертви от Донбас, от една страна, както и инвалидизираните украински наборници, мобилизирани насилствено в полза най-вече на украинските олигарси и техните покровители (официално Радата позволи и да се стреля в гърбовете им, ако откажат да воюват със съгражданите си).

- От кого зависи мирът? Защо споразуменията в Минск бяха подписани, след като не се спазват?

- Мирът зависи от САЩ и от Русия. ЕС в случая, за съжаление, служи само като посредник и вестоносец, но не и като суверенен играч. Европа дори не може да се откаже от политиката на санкции спрямо Русия (дефакто обявена икономическа война), която е срещу европейската икономика и тласка Москва на Изток в търпеливите обятия на Поднебесната империя.

"Минск 2" е част от трудния път към умиротворяване на Украйна и към преминаване от унитарен към федеративен модел (канадският модел е идеалният вариант, но е по-скоро пожелателен). Киев обаче се превъоръжава и даже прие за официален съветник милитаристично настроения бивш президент на Грузия Михаил Саакашвили, издирван в родната си страна. Това е сигнал не само за цветен интернационал от политически лузъри, готови на всичко в името на властта, но и за разбиране на примирието като прегрупиране на военните сили за бъдещ конфликт.

- Променя ли се отношението на Европа към конфликта, след като с търсенето на мир се ангажираха лично канцлерът на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция Франсоа Оланд?

- Много бих искала това да е така, но за момента страхът на Европа е войната да не прекрачи границата на Украйна, украинците да не тръгнат на бежански вълни вече не само към Русия (страната, обявена от Киев за “агресор”, приема украинците и ги обгрижва заедно с избягали от военна служба младежи), но и на Запад - това са 45 милиона души, гладни, обезверени, травмирани и непредсказуеми като всички славяни - от това се бои Европа, както и от “случаен” снаряд по атомна централа. Същевременно транснационални компании като Monsanto и Dupont изкупуват украинска плодородна земя от държавата, за да я превърнат в ГМО житница.

- В профила си във фейсбук пишете, че в Киев е излята паметна плоча на палача от Бабий Яр - Дмитро Мирон Орлик, има и снимка. Може ли да се каже, че в днешна Украйна са изпуснати демоните от миналото и отново се бият тези, които подкрепиха нацистите по време на Втората световна война, и другите, които бяха в редовете на Червената армия?

- Паметната плоча на коменданта на киевската полиция по време на нациската окупация и един от пряко отговорните за етническата чистка срещу украинските евреи и набедени за комунисти киевчани, масово избити след публична гавра в Бабий Яр, Андрей (Дмитро Мирон) Орлик - е с портрета му, за да не се обърка с някой еднофамилец. Това е официална глорификация на нацист - поредната в Киев, защото факелните шествия на поклонниците на Бандера и Шухевич с портрети на украинци от УПА (Украинската въстаническа армия сътрудничи на нацистите, б.р.), СС “Галичина” и прочее отряди не са новост от първия майдан през 2004 г. Когато казват, че това са украински националисти, борещи се и с германците, някак забравят, че са се борили, облечени с немски униформи от зондеркоманд (наказателните отряди срещу партизаните и евреите, б.р.). Батальонът “Азов”, чийто командир е депутат, открито носи нацистка символика. В Украйна в момента на власт са колаборационистите от украинските диаспори в САЩ и Канада, където необезпокоявано живеят след Втората световна война. Това е кървавият им реванш, който може да доведе до разпад на държавата. Напомням ви, че премиерът Яценюк нарече жителите на Югоизтока subhumans, а Порошенко обяви “галичани” за “основата на украинската държавност”. И пак Европа “не забелязва” тази ренацификация, която отдавна тече и в прибалтийските държави. Дори Полша не покани тенденциозно руския президент Владимир Путин за 70-годишнината от освобождаването на Освиенцим (Аушвиц), “забравяйки”, че това е дело на Червената армия. Неслучайно премиерът на Израел Бенямин Натаняху не присъства на тържествата, солидаризирайки се с Русия, защото евреите помнят кой ги е освободил, също както помнят, че концлагерите специално са построени в Полша, защото избягалите са избивани от местните жители. В Естония тази година имаше изложба, представяща концлагерите като нещо смешно и забавно (make fun) - пак щрих за легитимна ренацификация в европейска страна. Към тази зловеща картина може да се добави и Луковмарш у нас, който макар и маргинален, глорифицира генерал с нацистки убеждения само защото е убит от комунистите, за да поддържа разделението на “сини” и “червени”. Имаме много достойни генерали, които могат да обединят нацията, един от тях е генерал Данаил Николаев, героят от Съединението - защо той да не стане лице на патриотичен подем… Защото обединява, а не разделя.

Нашият гост:
Доц. Дарина Григовора е родена през 1973 г. и София.
Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”, има и втора специалност френски език и литература. През 2002 г. защитава докторат по история. Автор е на повече от 50 научни публикации и на книгите "Свобода и самодържавие. Руският либерализъм в края на ХІХ век" и "Евразийството в Русия".