Контрол на социалното осигуряване като функция на мениджмънта за функциониране на икономическите системи в съвременното общество. Иван Грозданов

д-р Иван Грозданов

Контрол на социалното осигуряване като функция на мениджмънта

за функциониране на икономическите системи в съвременното общество

Резюме: С приемането на Кодекса за задължително обществено осигуряване  в България се утвърждава степенна система за управление на публичната схема. Основанието за това е отделянето на оперативното администриране и контрола върху дейността от стратегическия мениджмънт и поставянето на акцент върху стратегическите цели, задачи, ценности и политика на управление.

Националният осигурителен институт (НОИ) е висш специализиран постоянен държавен орган за същинското управление на публичното социално осигуряване. Той е независима институция на съвременната пазарна икономика със самостоятелен бюджет, активи, пасиви, икономическа, организационна и финансова автономност. Мисията му е да предлага публични услуги по отношение на програмите за осигурителна защита на населението,  да управлява по ефективен начин финансовите средства чрез използването на съвременна технологична и информационна инфраструктура. НОИ е юридическо лице, пряко подотчетно за своята дейност пред Народното събрание[1].

Целта на доклада е да се систематизира контрола на  дейностите по профилактика и рехабилитация в социално осигурителна система на България.

Ключови думи: контрол, управление, профилактика, рехабилитация

Въведение

Социалното осигуряване е особен вид икономическа дейност, изразяваща се в набирането, финансовото управление и изразходването на активи, придобити от осигурителни вноски на фирми работодатели, осигурени лица и трансфери на държавата. То е механизъм за акумулиране и разпределяне на паричните средства в полза на бенефициентите по повод настъпилите покрити осигурителни рискове[1].

Социалното осигуряване има пряка връзка с реалната икономика, паричното обръщение, пазарите, технологията на обслужването, мениджмънта, измеренията на жизнения стандарт,  честотата и тежината на осигурителните случаи. Еволюционните изменения в неговата структура и технология протичат в непосредствена връзка с икономическите политическите, социалните и демографски условия в обществото.

Социалното осигуряване интегрира дейностите по набирането, финансирането, финансовото управление и разпределението на акумулираните парични ресурси в полза на нетрудоспособни лица[2].

Има пряка връзка с осъществилите се социални рискове,  загубата на доход и повишените разходи в семейството, променения жизнен стандарт и икономическия статус на индивида.

Социалното осигуряване в България има дългогодишни традиции и дълбоки корени които ни дават сигурност в бъдеще.

За да се реализират функциите и задачите на социалното осигуряване е нужно да се изгради рационална и надеждна организационна система на управление с вътрешен строеж и структура. НОИ е една от основните институции, върху която легна тежестта  и отговорността по провеждане на реформа в социалното осигуряване. Институтът администрира осем от деветте осигурителни риска, включени в Конвенция 102 на Международната организация на труда, а именно: временна неработоспособност, майчинство и семейни помощи за деца, трудова злополука  и професионална болест, инвалидност, старост, смърт, безработица. Здравното осигуряване се администрира от НЗОК. Като посредник между осигурителите и бенефициентите НОИ  гарантира осигурителните плащания, въз основа действащите закони, подзаконови актове, институции, задължителни формуляри и други документи[3].

Дефинирането на принципа за организацията и управлението на социалното осигуряване произтича от същността, характера и специфичните особености на публичната система. Тези принципи представляват научнообосновани ръководни правила, основни изисквания и отправни положения (почиващи върху опита в пазарната икономика), от което специализираните управленски звена изхождат при изпълнението на специфичните му функции. Те разкриват основните страни и закономерности на дадените процеси и определят насоките за осъществяване на социално осигурителната дейност. Повечето от тях са универсални и имат всеобща приложимост за различните модели и техники на социалното осигуряване, вкл. и за публичните задължителни и за частните доброволни схеми.

В сложните и противоречиви условия на преход към пазарна икономика основните принципи за организацията и управлението на социалното осигуряване са:

Принцип за съчетаването на централистичното с демократичното начало и партньорството. Той  е свързан с балансирането на интересите на страните в осигурителния процес чрез разумно делегиране на права и задължения. Изисква съчетаването   на централизираното  научно-обосновано решаване  общо методическо ръководство и координиране изпълнението на основните задачи и функции със свободната инициатива и активността на регионалните и низовите органи по места. Чрез децентрализирането на социалното осигуряване се премахват схемите на авторитарното дирижиране, шаблонизиране и бюрократизиране на системата. Централизираните функции по управление следва да се ограничат до законодателна дейност, планирането, бюджетното изравняване методическо ръководство, координирането, разработването на икономически  нормативи, контрола и научно-техническото осигуряване, т.е. до определянето на универсалните параметри на осигурителната дейност.

Втората група на функции е свързана със стимулирането, импулсирането и инициирането в обществото на социалните дейности, с разработването и реализирането на социални програми в полза на нетрудоспособните лица, с мотивирането на населението за доброволно участие в осигуровките[2].

Участието на държавата трябва да бъде дозирано в границите на проявлението й като работодател и субект на политиката на социалната осигуреност чрез целеви вноски, субсидии, дотации, кредити и данъчни облекчения, извеждането на закона, легитимността и правомерността на действията на социализираните органи, финансовата платежоспособност, балансираност и ликвидност на фонда.

Обслужването на населението в цялата страна е свързано с децентрализирането изпълнение на оперативни рутинни функции по социалното осигуряване от регионалните и низовите звена на Националния осигурителен институт, от предприятията, фирмите, творческите съюзи, осигурителните каси и др., от посредниците и дистрибуторската мрежа на частните схеми.

Резултати и обсъждане

Специфика на контрола върху публичното социално осигуряване, в контекста на организацията и мениджмънта на осигурителната дейност

Предлагането на осигурителни продукти се осъществява от осигурителни компании или от осигурителен фонд ако той е активно юридическо лице, чрез следните основни маркетингови стратегии:

• Пазарно проникване-продажба на голям брой добре известни  и разработени осигурителни схеми на стари пазари(познати целеви групи от работодатели, работници и самонаети);
• Разработване на пазара-продажба на добре известни осигурителни продукти на нови пазари( нови целеви групи от работодатели,работници и самонаети );
• Разработване на продукт-продажба на нови осигурителни продукти, на стари добре познати целеви групи;
• Диверсификация( разнообразяване)- продажба на нови осигурителни продукти на нови целеви групи.

От известните съвременни маркетингови концепции осигурителните компании предлагат най- вече социално –етична и интегрална концепция.Това означава, че осигурителните компании предлагат осигурителни продукти,съобразявайки се с обществената и социална отговорност, която имат в сферата на осигурителния бизнес, като спазват етичните правила и норми в конкуренцията с другите доставчици на осигурителни схеми[1].

Понятието управление, ръководене (мениджмънт) е едно от най-широко използваните в съвременните общества и стопански взаимоотношения. Управлението е процес на целенасочено въздействие, но не всяко въздействие е управление. Управленското въздействие е това, което е насочено към целевата функция на поведението. Управлението се отнася към системи, които са сложни и динамични (имат поведение и отношения), а не са статични. Основни елементи на управлението. За да е налице каквото и да е управление трябва да функционират (да са налице) следните елементи: 

Субект на управление – изработва и реализира управленското въздействие.

Обект на управлението – управлявания процес, дейност, организация, структура, бизнес и т.н., като във функционален аспект трябва да е налице взаимовръзка на три неща – вход, процес и изход. 

Действащи контролни механизми-които са част от мениджмънта на публичната осигурителна дейност

С реформата се променя институционализацията на социалното осигуряване и се персонифицират функциите по неговото осъществяване. Успоредно с организационната структура на Националния осигурителен институт (НОИ) се изгражда Трипартитен надзорен съвет и Съвет на управителя с йерархични връзки и отношения на съподчиненост. Според своя статут те са специализирани колективни органи за управление на осигурителната дейност, заедно с управителя и подуправителя.

Надзорният съвет като управленски орган на либерализираната осигурителна система е продукт на прехода към стратегическото управление на социалната сфера. По правило той не участва пряко в същинското управление на осигурителната дейност. Той представлява НОИ само в отношенията с управителя и Съвета към него[6,7,8].

Надзорният съвет взема решения по всички глобални и стратегически проблеми на социалното осигуряване. Той носи отговорност за политиката и надзора по основните дейности на НОИ като публична институция. 

Функциите му са разнообразни:

• функции от финансово-икономически характер, които се изразяват в утвърждаването на проекта на годишния бюджет на Държавно обществено осигуряване през плановата година и отчета за текущата година, управлението на финансовите потоци, капиталното строителство и др.; 
• функции от организационен характер, проявяващи се в одобряването на основните проекти и насоки в дейността на НОИ, в откриването на поделения на централното управление, в утвърждаването на структурата и бюджета им, в определянето на възнаграждението на управителя и подуправителя, числеността на персонала и средно-годишната работна заплата на ЦУ;
• функции от нормотворчески характер, които се реализират в утвърждаването на проектите на нормативни актове по социално осигуряване преди да се внесат за приемане от съответния държавен орган, одобряването на правилника за дейността на НОИ и на Надзорния съвет;
• функции от разпоредителен характер, които се свеждат до вземането на решения за придобиването на имущество от НОИ над размер, определен с Правилника за дейността му; за разсрочване на вземания от длъжници над 100 000 лв. със срок три години по предложение на управителя, както и използване на средства от резервния фонд. Вземане на решения за заличаване на несъбираеми вземания след приключване производството за несъстоятелност и ликвидация на осигурителя;
• функции от контролен характер, които се състоят в упражняването на контрол и вътрешен одит върху дейността на НОИ, управителя, подуправителя и териториалните поделения.

Националният осигурителен институт(НОИ) е висш специализиран постоянен държавен орган за същинското управление на публичното социално осигуряване. Той е независима институция на съвременната пазарна икономика със самостоятелен бюджет, активи, пасиви, икономическа, организационна и финансова автономност. Мисията му е да предлага публични услуги по отношение на програмите за осигурителна защита на населението, да управлява по ефективен начин финансовите средства чрез използването на съвременна технологична и информационна инфраструктура. НОИ е юридическо лице, пряко подотчетно за своята дейност пред Народното събрание.

Организационната структура на НОИ е интегриращият елемент на оперативното управление на социалното осигуряване. Тя е форма на разделение на труда при реализирането на управленските функции. Изразява вътрешното съдържание и йерархията на управляващата система. Обхваща съвкупността от организационните единици (звена), разположени на различните управленски нива, системата от връзки и взаимодействия между тях при осъществяването на социално осигурителната дейност.

Чрез организационната структура се разпределят, координират и субординират отделните функции, работи и операции в публичната схема. Опорните пунктове на нейното изграждане са функционалната структура (обособените управленски функции с принадлежащите им връзки) и технологичната структура (технологията и последователността на изпълнение на отделните задачи по функции).

По принцип организационната структура е израз на обективните изисквания на обществените закони, на мисията и целите на институцията, на необходимостта от подреденост на системата в статика (пространството)[8].

Основните моменти от технологичния цикъл на нейното проектиране са:

• дефиниране йерархичното дърво на целите (като функция на определени потребности) чрез прилагането на програмно-целевия и функционалния подход;
• декомпозирането (разчленяването) на технологичния процес на формално обособени съставни части, изготвянето на списък на всички функции и работи в тях, формирането на еднородни по своя характер групи дейности;
• централизирането и децентрализирането на реално извършваните работи по всяка функция - правилото е при силно динамизирана пазарна среда, акцента да се постави върху разширяването на децентрализацията и демократизиране на системата;
• обособяването на структурни звена на различните йерархични нива, делегирането на права и отговорности чрез формализирането на изпълнението на работите, като се отчита обстоятелството, че прекалено големият брой структури и работни места удължава технологичния цикъл на обслужването, увеличава разходите, оскъпява услугите и бюрократизира процесите;
• проектирането на работните места и длъжностите с изискванията за необходимото образование и квалификация, вписани в длъжностните характеристики;
• очертаването на организационните връзки между звената като брой, интензивност (честота), плътност, осигуреност с информация, значимост, важност и механизъм за тяхното реализиране, движение на документооборота и др.;
• моделирането на типа на организационната структура на управление и изискванията към персонала.

Като най-подходящи методи за проектиране експертите предлагат метода на аналогията, на организационното моделиране, на структурирането на целите и експертния метод.

Основните относително обособени стационарни единици в организационната структура на НОИ са дирекцията, отдела и сектора. Те представляват група от длъжностни лица, специализирана в изпълнението на дадена или на няколко функционални дейности на различните нива - централното управление или териториалното поделение.

Оптимизирането на технологическия цикъл на публичното социално осигуряване (като цена на услугата, качество, маршрут в пространството и времето) изисква проектирането на структурните единици да се извърши при съблюдаването на следните принципи:

• единство на целите и стандартизиране на резултатите;
• йерархичност във вертикалното им разположение;
• максимална съгласуваност и координация на връзките между тях;
• веществена и пространствена затвореност, проявяващи се във функционалната еднородност и степента на завършеност на технологичния цикъл при групирането на функционалните дейности, извършвани в организационната единица (отдела, сектора, дирекцията);
• комплексност, специализация и оптималност на размера на структурните звена като численост на персонала;
• рационално натоварване и икономия на човешки ресурси;
• достатъчна административна регламентация, динамичност, адаптивност и възможност за усъвършенстване във времето, в съответствие с добрите европейски практики.

   Действащата организационна структура на НОИ е построена на основата на линейно-функционалния признак. Тя се характеризира с изграждането на специализирани функционални звена (дирекции) към линейната структура на управлението. Те имат точно определени правомощия, писани процедури и взаимовръзки с нисшестоящите и висшестоящите структурни единици[7,13,14].

  Предимствата на линейно-функционалния тип структура на управлението на публичното социално осигуряване се изразява в запазването на целенасочеността и системността на линейната структура, в задълбочаването на специализацията, повишаването на квалификацията, компетентността, отговорността и съвместяването в работата. Тя е по-икономична, по-гъвкава и демократична, по-лесно се поддава на реформиране, усъвършенстване, преструктуриране и кадрово осигуряване.

Организационната структура на НОИ понастоящем е изградена на две нива:

• национално ниво;
• териториално ниво.

Съществува и неформално трето ниво, което обединява неспециализираните органи за управление - фирми, организации, творчески съюзи, адвокатски колегии, задруга на майсторите, осигурителни каси и др. 

Всяка организационна единица от отделните нива на управление има свой обхват на функции, права, информационни връзки и отговорности.

Националният осигурителен институт се представлява пред всички физически и юридически лица от неговия управител. При отсъствието му функциите се изпълняват от подуправителя.

Обхватът на дейността на Централното управление е широк и многообразен. Систематизирано представен той включва:

• организационни функции - разработва и подържа информационната система на НОИ, технологията по набиране на персонална информация, счетоводното отчитане и статистическото наблюдение, алгоритмизира основните обслужващи процеси и подържа Персоналния регистър, разработва схема за оценка, стимулиране и заплащане на труда на персонала, организира дейността на териториалните поделения (ТП) и използването на архивното стопанство;
• финансово-икономическа функция - ръководи дейността по финансирането, разходването и счетоводното отчитане на бюджетните и извънбюджетните средства, извършването на осигурителни плащания, съставя бюджетите за издръжка на ЦУ и на ТП, извършва вътрешен одит и контролира банковото обслужване, осъществява закупуването на държавни ценни книжа, организира използването и стопанисването на базата за социален отдих;
• нормотворческа функция - разработва проекти и становища на нормативни актове, решава жалби, молби, сигнали и предложения, извършва правни анализи, изготвя договорите и правното регламентиране на управлението на собствеността на НОИ;
• методически и координационни функции - методически ръководи дейността на ТП, оказва помощ на поделенията по прилагането на законодателството и изплащането на пенсиите и обезщетенията, консултира и подпомага осигурителите и осигурените лица при неправомерни действия на длъжностните лица;
• контролни функции - организира и провежда предварителен и текущ контрол по спазването на нормативната, касовата, разплащателната и щатната дисциплина[20,21].

Схема Структура на управлението на публичното социално осигуряване

Контрол върху териториалните поделения, наблюдава дейността по експертизата на неработоспособността;

• изследователски функции - изготвя актюерски анализи, прогнози, програми, модели, концепции на социално осигурителната политика, философията на реформата в социалното осигуряване и усъвършенствуването на управлението, изготвя годишен актюерски доклад и разчети, извършва социологически и демографски проучвания, разработва стратегии и прави оценка на осигурителната система;
• превантивна функция - организира, анализира и контролира здравната профилактика и рехабилитацията за ограничаване честотата и тежината на осигурителните рискове, организира използването на ресурсите за профилактика и социален отдих, разработва програми за безопасността и опазване на здравето при работа, подържа база данни за оценка на риска при осигурителите;
• международна функция – планира, организира и осъществява международна дейност, поддържа връзки с международните организации и институции, подготвя информация за изпълнение на ангажиментите в след присъединителния период и прилагането на европейските регламенти за социално осигуряване. 

Централното управление на НОИ има линейни и функционални Оперативното ръководство на НОИ се осъществява от управителя, а при негово отсъствие от подуправителя. Те се избират от Парламента за срок четири години. 

Управителят внася за утвърждаване от Надзорния съвет проектобюджета на ДОО и проекта на отчет за изпълнението му, проекти на нормативни актове и на решения за използване на средства от запасния фонд (резерви). Утвърждава инструкции, формуляри и други документи за провеждане на осигурителната дейност. Открива и закрива със Заповед поделения на НОИ и утвърждава бюджета им. 

Сключва сделки за придобиване и разпоредителни сделки за имущество на Националния осигурителен институт в размер до 200 хил. лв. с ДДС за всеки отделен случай.

Управителят утвърждава и обявява осигурителния доход. Издава заповеди за извършване на ревизии. Действа като първостепенен разпоредител с бюджета на ДОО и със средствата на Учителския пенсионен фонд. Определя правомощията на ръководителите на самостоятелни структурни звена в Централното управление, сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения със служителите и работниците в Централното управление и ръководителите на териториалните поделения на института. Управителят утвърждава длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите на Централно управление, издава заповеди за извършване на ревизии в поделенията, утвърждава длъжностните разписания на териториалните поделения и функционалните задължения на техните структурни звена.

В своята оперативна дейност управителят се подпомага от Съвет на управителя, Регионален консултативен съвет и Кабинет на управителя.

Схема Функционална структура на териториално поделение на Националния осигурителен институт (по примера на ТП на НОИ –  гр.Враца, считано от 01.04.2016 г.)

Заключение

Практиката в европейските страни показва, че с изграждането на самостоятелна, независима социално осигурителна институция, контролирана от Трипартитен надзорен съвет и отговорна пред правителството се осигурява най-доброто балансиране на интересите и реализация на държавната политика по социално осигуряване.

Централното управление на НОИ има линейни и функционални връзки с Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на правосъдието, Българска телекомуникационна компания, Националният статистически институт, Националната агенция за приходите, Национална здравноосигурителна каса, Народното събрание, Президентството, Синдикатите, работодателските организации и др. Поддържа международни контакти с осигурителните институти на други страни, с Международната организация на труда, с Международната асоциация по социално осигуряване и Съвета на Европа, с Ноу-хау фонда, Световната банка, Международния валутен фонд и териториалните поделения в страната.

Съкращения

НОИ- Национален осигурителен институт

ТП на НОИ – Териториално поделение на НОИ

ДОО – Държавно обществено осигуряване

ЕТ – Едноличен търговец

ЕК– Европейска комисия

ЕС– Европейски съюз

ФОО -  Фондове на Обществено осигуряване

ЗВАС- Закон за висш административен съд

ЗАНН – Закон за административни нарушения и наказания

ГВРС– Гарантирани вземания за работници и служители

КСО – Кодекс за социално осигуряване

ДПО – Допълнително пенсионно осигуряване

ТР – Търговски закон

ПОД – Пенсионно осигурително дружество

ТЕЛК – Териториална  експертиза на лекарска комисия

НЕЛК–  Национална експертиза на лекарска комисия

МОТ – Международна организация на труда

НКП–Национален класификатор професии

НКПД – Национален класификатор икономически длъжности

Източници 

1. Демография, икономика и социално осигуряване 1992 – 2012 г. Статистически справочник. НОИ. С., 2013, с. 89. 
2. Инструкция № 1 на НОИ за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност. Обн., ДВ, бр. 44 от 10.06.2011 г.,
3. Инструкция № 1 на НОИ за  т 20.05.2011 г. за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност
4. Караиванова, В., и др. Информационен бюлетин на НОИ.С., 2013.
5. Маринова, П., Е. Владимирова, Ц. Джиганска, Г. Янкова, И. Грозданов. Проект за ефективен контрол на профилактика и рехабилитация в областите Пазарджик, Пловдив и София.  МУ-София, 2012
6. Национална здравна стратегия 2008-2013. ДВ. бр.107 от 16 Декември 2008г.
7. Петков, Б., Д. Асенова, Е. Чалъкова, И. Крановски, Йосиф Милошев, Кл Кашъмова, М. Касърова, С. Малакова. Социално осигуряване. С., 2013.
8. По данни от: Демография, икономика и социално осигуряване 1992 – 2012 г. Статистически справочник. НОИ. С., 2013, с. 89. 
9. Салчев, П., и др. Първична здравна помощ – факти и анализи. С., 2011.
10. Салчев, П. Електронен учебник по социална медицина и здравен мениджмънт. 2009. http://medic.etilena.info/content/so
11. ^MarkСалчев П., Първична здравна помощ – факти и анализи“ от Салчев и колектив, 2011 г.,с.1.; 
12. Салчев П., Електронен учебник по социална медицина и здравен мениджмънт, 2009г.,с. 9.
13. Според Световната здравна организация (СЗО),Национална здравна стратегия 2008-2013, с.2, 14.
14. Същност и видове рехабилитация// http://parasportclub.org, Октомври 2009.  http://parasportclub.org/2009/10/същност-и-видове-рехабилитация(25.10.2013)
15. http://www.nssi.bg/newsbg/1917-pro1> (25.10.2013)
16. http://parasportclub.org,
17. http://www.nssi.bg
18. EuИзточници: МЗ, НСИ, Health System in transition, WHO (включва и графиките)

ro Health ConsumerIndex 2011

1. http://www.politicalchangenow.bg/pdf/System_Strategy_for_Economic_Growth_of_Bulgaria_fourth_v4_2014_01_17.pdf
2. http://www.bulgarica.com/wp-content/uploads/2013/12/BULGARIA-National-Social-Security-Institute_NSSI-Bul_4_2013.pdf
3. http://www.bulgarica.com/wp-content/uploads/2013/12/BULGARIA-National-Social-Security-Institute_NSSI-Bul_4_2013.pdf