Лисицына, Г.Г., В.В. Лапин, Б.П. Миловидов, Я.А. Гордин. Кавказские письма А.П. М.С. Ермолова Воронцову. Спб., 2011.


Лисицына, Г.Г., В.В. Лапин, Б.П. Миловидов, Я.А. Гордин. Кавказские письма А.П. Ермолова М.С. Воронцову. СПб., 2011 – 376 с.

Цветелина Харалампиева

 

Книгата „Кавказские письма А.П. Ермолова М.С. Воронцову“ има четирима съставители: Г.Г. Лисицина, В.В.Лапин, Б.П.Миловидов и Я.А.Гордин.

Галина Георгиевна Лисицина завършва Исторически факултет на Чечено-Ингушетския държавен университет в гр.Грозни. В периода 1976-1999 г. работи в Руския държавен исторически архив последователно като младши научен сътрудник, завеждащ отдела за информация и научно използване на документи(1982-1993), зам.-директор на архива (1993-1999). От 1999 г. работи в Европейския университет в Санкт-Петербург (ЕУ СПб) като ръководител на проекти за обучение на архивисти, участници в проекта „Център по кавказоведение“, „Център за устна история“ и др. Към момента е директор на „Център за архивно обучение“ към ЕУ СПб. Има публикации и доклади по история на Русия ХІХ в. и по проблемите на архивното дело. Научните й интереси са в областта на историята на държавните учреждения през ХIХ век, изворознанието и архивистиката.

Владимир Викентиевич Лапин е доктор по история, старши научен сътрудник в Санкт-Петербургския институт по история към РАН. Завършва Исторически факултет на Санкт-Петербургския държавен университет. В периода 1992-1996 г. е директор на Руския държавен исторически архив. От 1996 г. преподава в ЕУ СПб, като за периода 1997-2002 г. е декан Историческия факултет. Научните му интереси са в областта на История на Русия XIX-началото на XX в., изворознание, военна история.

Борис Павлович Миловидов завършва Исторически факултет на ЕУ СПб през 2001 г. Към момента е редактор в издателство „Крит“.

Яков Аркадиевич Гордин учи във Филологически факултет на Санкт-Петербургския държавен университет. Завършва курс за техници-геофизици към Научно-изследователски институт по геология на Арктика. Пет години работи в областта на геологията и участва в експедиции в Северна Якутия. От 1963 г. публикува стихове в петербургската преса, а по-късно и критични статии и пиеси на историческа теми. От средата на 70-те на ХХ в. основния жанр в творчеството на Я.Гордин е историческата белетристика със солидна документална основа, а също така пише и есета на исторически теми. От 1991 г е главен редактор на списание „Звезда“.

Няколко са причините, поради които съставителите решават да публикуват кавказките писма на ген. А.П.Ермолов. Той е една от крупните фигури в руското обществено съзнание – многообразна и противоречива, която дори бива митологизирана. Поради това формирането на Ермолов като личност, неговите истински стремежи, идеология и дори механизмът на създаването на мита за него се нуждаят от щателно проучване. Според съставителите, именно неговите писма, в които той се доверява на приятелите си, се явяват „първокласен“ материал надминаващ по значимост „Записките“ на генерала. Те са важни и от гледна точка на разбирането на закономерността на Кавказката война. 

Кавказ за Ермолов е мястото, където той ще се „спаси“ от непоносимата йерархия и ще получи пост, който ще му даде максимално възможна свобода и независимост от несправедливостите, които той изпитва в армията. Това според съставителите е и една от основните причини за стремежа му към служба в Кавказкия край. В писмата, който Ермолов пише след назначението си там, се формулира тактиката и стратегията на неговата дейност. Очертава се и отношението му към кавказките народи и населението на Грузия както към аристокрацията, така и към простолюдието. Така тези писма представляват неизчерпаем източник на неговите възгледи и планове, без които личността му, а също и психологическият климат на епохата, биха останали не достатъчно проучени. Всяка група писма има своето значение според адресата, защото Ермолов е знаел, освен в специално уговорени случай, че те не винаги остават в тайна и достигат до широк кръг читатели, което от своя страна ги превръща в средство за влияние над петербургското общество. 

Епистоларното наследство на генерала е важен източник за руско-кавказките отношения през първата половина на ХІХ в., които продължават да бъдат актуални и днес. То е ценно и от гледна точка на това, че Ермолов може да си позволи да бъде в голяма степен откровен с М.С.Воронцов без да се притеснява от цензура, тъй като писмата са изпращани по военна поща, която изключва цензурно вмешателство. Друг метод за изпращане на личните писма на генерала е чрез офицери, които идват или напускат Кавказ.

Кавказките писма на А.П.Ермолов до М.С.Воронцов са публикувани за първи път през 1890 г., но според съставителите на настоящата книга, едно от главните препятствия за пълноценното им научно използване е качеството на дореволюционните публикации. Писмата са издадени без систематизираност, разпръснати в множество публикации, без предисловие и коментари. Част от тях са издадени фрагментарно, което се дължи на цензура или технически причини. Пропускани са моменти, които тогава са се стрували маловажни за издателите или пък са засягали интересите на все още живи съвременници и наследници на Ермолов, чиито имена се споменават поради някаква причина в писмата. 

В книгата „Кавказские письма А.П. Ермолова М.С. Воронцову“ писмата са публикувани в хронологически ред и обхващат периода 1816-1853 г. Текстът е съобразен със съвременния руски правопис, като са съхранени някои присъщи на епохата и на особеностите при изписването от самия автор думи, а също географски названия и фамилии. Авторският синтаксис и отчасти пунктуация са също съхранени. Писмата са публикувани без бележки и с подробни коментари.

© 2012-2019 VIA EVRASIA Всички права запазени. site by: Св. Мирчева almanach "via evrasia", issn 1314-6645